Понякога се случва крепостите да нямат нищо против това да бъдат превзети.
Получава се тогава, когато крепостите са музикални, а онези, които ще ги превземат, са феновете. Такава крепост беше столичната зала "Универсиада" вчера.
София бе част от световно турне на Тийвъри Корпорейшън (Thievery Corporation), включващо още десетки градове в цял свят. Всичко започна привечер, когато "Универсиада" беше подложена на безмилостна обсада от почитателите на формацията.
Създаденото през 1997 година дуо се появи на сцената малко след 20.00 часа, като в продължение на почти 3 часа на сцената се изредиха представени от него китаристи, саксофонисти, тромпетисти и около десетина вокалисти и МС-а- до един с уникални гласови възможности и стайлинг.
Смело може да се каже, че Тийвъри Корпорейшън са от групите, които навремето разрушиха представата за определен стил в музиката, смесвайки в своите албуми теми, звуци и гласове от цял свят. Получи се наистина уникален, типичен стил "Тийвъри", за който може да се говори безкрайно... Така възникват много различни отговори на въпроса какво точно чухме вчера в зала "Универсиада". И може би всички отговори, събрани в един-единствен, ще се окажат верни… Със сигурност в него биха присъствали: елегантен, джаз, китайски, бразилски, индийски, световен, ейсид, революция, социален, битнически, хипарски, като темата задължително ще остане отворена…
Онова, в което могат да бъдат упрекнати Роб Гарза и Ерик Хилтън (двамата на снимката), е, че за повече от 13 години на световната сцена, уникалният им в началото стил не се разви и иначе перфектните им 5 официални албума се преповтаряха дотам, че последният - “Radio Retaliation” (2008), прилича на първия - “Sounds Form The Thievery HIFi” (1997). Но, както могат да бъдат упрекнати, така заслужават да бъдат поздравени по същата причина. И за това може да се съди по невероятната публика, изпълнила докрай залата вчера. Безусловна подкрепа за всяко парче и вокалист, силни овации и гора от ръце. Самите вокалисти непрекъснато споменаваха името на столицата ни по време на парчетата. Дори обясниха напълно сериозно, че когато през 2005 са били тук, сме били най–добрата публика за тогавашното им турне.
Това каза и Карл Кокс (Carl Cox) миналия месец, същото са подчертавали и други музикални величия (от всички стилове), така че в подобно твърдение няма място за съмнение. Но причините за него са тема на друга статия или пък репортаж.
Малкият-голям и постоянен недостатък на иначе силния концерт, беше звукът. Трудно беше да разбереш текста на парчето и това, което ти казваха вокалистите, когато говореха. Но това сме го коментирали и преди, няма да се повтаряме.
Онези, които бяха изпълнили залата, знаеха за какво става дума в изпълненията на гостите, и музиката им беше достатъчна. Прозвучаха култовите и силно аплодирани "Аmerimacka", "The Hearts A Lonely Hunter", "Illumination", "It Takes A Thief" и най–най-култовото - "Exilio".
Изненада беше и почти тричасовото всеотдайно изпълнение на групата, викана 3 пъти на бис. Малко артисти го правят... така че недоволни едва ли имаше.
Едно голямо "браво" за Тийвъри Корпорейшън вчера.
Снимките на фотоаса Елена Ненкова - в секцията "Галерии"!
Коментари