Hot Since 82 пристига за вълнуващо парти в София през декември
Дино Мерлин със специален поздрав за България преди концерта с Желко Йоксимович
Константин Костов, Христо Йоцов и Плевенската филхармония с авторски концерти в Добрич и Варна
David Garrett в Пловдив: Златни изживявания и премиум емоции с новите билети
Мария Илиева с нова международна награда и дата за голям концерт догодина
Японската сензация Kyoto Jazz Massive пристига за първия си концерт у нас
Pettersson & Frederiksson специални гости на фолк метълите Faun в България
Till Lindemann, фронтменът на Rammstein, със солов концерт у нас догодина
Ali с дългоочаквания си дебютен албум и неочаквани гости в столичния клуб "Строежа" на 23 ноември
Тони събра най-големите си хитове в ексклузивния албум "Пробуждане"
Б.Т.Р. с втори концерт в зала 1 на НДК и нов сингъл
Embrace By Dark преди специалното шоу на Rotting Christ в София

Gothic Fest Sofia 2013: Добре дошли в мрака!


Gothic Fest Sofia 2013: Добре дошли в мрака!

8115

Странно нещо е усещането за реалност.

То варира драстично покрай телесната температура, дали си закусвал и дали е петък. И въпреки нестабилната му природа, човеците се уповаваме в него. Необяснимо, нали? И добре, че съществуват събития, с които да смениш драстично обстановката, да отправиш предизвикателство към собствените си сетива и да поставиш под въпрос прежните усещания. Събития в алтернативна реалност. За мен Gothic Fest Sofia беше точно такова.

Петък е. Представи си, че наистина е – циганско лято, обещание за дълъг уикенд, листа по плочките, петъчни опашки пред лавките за банички и алкохол – лицето на София отвън. А сега си представи как слизаш по стъпалата към новичкия 8 Вall и проникваш зад градската фасада: дълбоко в мрака на сюрреалистичен сън, сякаш режисиран лично от Н.В. Линч. Но саундтракът бе осигурен от Mytrip.

Едва ли има по-подходящо място за началото на феста. Тъмно е като в рог, изключая червените лампи. Единствено по-светли са две помещения с черно-бели флорални тапети. Изглеждат нереални,сякаш, ако преминеш от другата страна, ще попаднеш в огледален свят, от който няма измъкване. Стоя в уюта на мрака, вперила поглед във веригите, увиснали застрашително над комфортната малка сцена. Не след дълго там се настаняват Psycho Vision.

Вокалистът Митко стои забележително органично сред веригите, сам цял в черна кожа и метал. Are you ready to die? – екзистенциалният въпрос е едно от малкото неща, които успявам да различа като думи в грубата и посвоему грууви EBM звукова вълна. Силно начало. Хората (и не-човеците), изпълнили клуба явно са съгласни, защото малко от тях успяват да останат неподвижни. Готически булки в черно и бяло, корсети и шипове, кожа и мрежа, ярки електронни акценти и всичко това бушува на фона на психотичните бийтове. Очите ми изтичат по танцуващите нощни създания, а до края на сета отговорът на въпроса така и не се избистря в главата ми. Нищо, има време.

"This Corrosion" на The Sisters Оf Mercy покрива дупката преди Mazut – цели два пъти и разширява хоризонта на очакванията ми драстично. Впоследствие ще я чуем още веднъж: когато се оказва, че басът на Иван се е повредил и групата ще трябва да я кара без него. "Ние сме пънкари" – ще махне с ръка Ицо Дарка на следващия ден. Такова нещо не може да им попречи да направят кавър на Систърс и да раздават кибер шамари между описанията на рисковете на интимната връзка с интернет. Е-звукът става постен и синтетичен без бас, но бандата компенсира с нечовешка енергия. Красивата беквокалистка Дори не спира да подскача в тесните си кожени дрехи – не само по време на сета на Mazut. А изобщо.

Най-сетне идва и моментът за дългоочакваните и преродени Animassacre. Костюмарят Mokushi, който досега неуморно се е раздавал пред сцената, излиза на нея заедно с дарк японка и двамата… е правят ни главите на пастет, защото името Animassacre e всичко друго, но не и случайно. Мелето от костюми продължава с пълна сила и се чудя защо на втория ден ги нямаше тези одежди  – конкурсът щеше да е далеч по-наситен. Както и да е, изпълняват "Symphony Оf Regret", "Philosophy of Pain", тежки ритуали, а зачекват и политиката със своята гост-вокалистка Петя. На финала "когато жътварките плачат" – паметта ми все още не знае дали да кодира това послание като agro или agro. Във всеки случай агресията е сила.

Оставям агентите си да се реят доволни на фетиш демонстрацията. Очакваме Ден 2...

В Mixtape 5 уж по принцип твърде обвързана със спомени за всевъзможни като тематика събития, за да докара мрачна готическа обстановка. Но ето - изпълнена с щандове и гримирани хора, голямата зала внушава отвсякъде необходимото: намирате се на фест. И то готически. Братя, пазарувайте. Стиймпънк или само пънк, алтърнатив и trve kvlt аксесоари се надпреварват за вниманието на хората. Но музиката нещо закъснява?

Точно когато решавам, че ще се предам на изкушението да бъда гримирана от професионалистка, в огледалото изникват странни найлонови призраци. На фона на Нова Генерация започва дългоочакваният пърформънс на Яна Каприева. Тела покрити с бинт, сажди и до болка електриковозелено се извиват в непонятен за простосмъртните, но независимо от това замайващ танц.

Понеже е крайно време групите да започват, конкурсът за костюм се случва набързо и паралелно на The A.X.E. Project. Техният пауър със симфонични елементи, предоставени от дамата в групата – Петя, идва като контрастен душ след пърформънса. Неизразимо удоволствие е да гледаш как се раздава ритъм китаристът и творчески двигател на бандата Росен Георгиев. The A.X.E. Project редят епични рифове, с които поздравяват всички фенове на фентъзи жанра. Финалът на сета им идва полека: първо пускат по-твърдо парче като реверанс към Fanagoria, после канят гост-вокалистката Цвети и песен-две по-късно се сбогуваме.

Fanagoria са дори още по-епични. Освен по-твърдия звук, за това не малки заслуги има и фантастичната брада на вокалиста Иво. Не му разбирам добре текстовете, но няма и нужда, гласът и езикът на тялото му са достатъчно красноречиви. Важно уточнение, все пак, е, че "I Need You (In My Veins)" не е на любовна тематика. Mежду авторските си парчета, Fanagoria вкарват и първия си кавър: на Nightwish. Лично аз съм по-впечатлена от края на сета им – най-новото им парче "Blind Mind".

Приятната изненада за деня са румънците от Dark Fusion. Техният микс от дет и индъстриъл е много добре изпълнен и доста зареждащ. Скоростни барабани се съчетават с бавни, мазни рифове и дълбоки ревове. Изпълняват пиеси от последния си рилийз - "Dark City", включително едноименното парче. И, макар че пищящите инструментали в "Night Shift" пробиват дупки в мозъчната ми тъкан, няма как да не се изкефи човек на момчетата. Отново най-всеотдаен се оказва ритъм китаристът – младо момче в черна ризка, което на фона на дългокосите си колеги изглежда сякаш са го довели от съвсем друга група. Енергията му обаче е заразителна. Румънците завършват с великолепен кавър на италианския поп хит "Blue" и ме оставят ухилена до ушите.

Такова приповдигнато настроение, разбира се, е неуместно в контекста на готик фест. За да поправят тази работа се погрижват Voyvoda – най-автентично дарк групата за този ден. Текстовете им пращат директно на Изток: черно-бял урбанистичен свят на погром. Ето това е мрачна атмосфера, в която, парадоксално или не точно, огромна част от публиката изпада в пълно блаженство. Слоевете на реалността се пренареждат, за да заемат най-уместната си позиция. В името на психическото си здраве се опитвам да се концентрирам върху това, което  гледам. Интересно е как изглеждат коренно различно от начина, по който звучат. Именно визията е едно от нещата, които истински харесвам в тази група. А на живо, те те чупят така, както счупват самите себе си. И, ако имаш нужда от поправка, от малка справка с друг канал и визия: пристигат Sisters Оf Radomir. Предупредена съм от доверени агенти, че Киро ще предостави страховит въргал. Опа, момент малко, в реалността на Сестрите Киро не съществува с това си име. Това са Младомир Радомир, Кайзер Радомир, Развигор Р. (Р. значи Радомир, ще се повторя няколко пъти), Джек Р. и Лорд Р. Те пристигат с грим, сажди и брутален блек-ен- рол, за да ни изнесат на съвсем друго ниво, в което времето не съществува и никой никого не би взел насериозно. Но за сметка на това оказват доста сериозно въздействие. Най-големите ентусиасти за грим и костюми в публиката са спокойни, че са в тон с групата. Тези с викторианските дантели също - бельото на сестрите не се вижда, обаче, ако изобщо съществува, ще е дантела като паяжини от вериги: просто за ташак. Но, ако става дума за звук, те изобщо не се шегуват: тежък бой и никаква прошка,принуден си да подскачаш възторжено докато не ти капне батерията.
  Smallman винаги зареждат, дори ако се наложи да започнат с пространни обяснения, както този път. Звученето беше по-сурово и още по-мрачно и атмосферично от други пъти. Липсваха обичайните им визуализации, благодарение на което можах да се концентрирам по-добре върху самите членове на групата – и за пореден път да не успея да се убедя, че Цветан, Иван, Стефан и Андон са хора. А, ако са хора, те обитават някъде другаде, поне докато свирят. Тъкмо мисля, че на съм се спукала по шевовете, когато и Smallman решават да направят кавър. "Angel" на Massive Attack. Част от разсъдъка ми е останал някъде по пода на Mixtape, смесен с мозъците на други хора, убедена съм. Дори липсата на "Labyrinth Оf Present" не е разочароваща. Бисът в малката личностна еволюция (да, "Evolution" не липсваше) беше уместен преход към финала на вечерта. She comes to.

Кога ли е минало един часа? На сцената излизат Ирфан, отново събрали се с неземната Деница. Когато музиката се разлива, жанровете губят всякакво значение. Пътуването, в което изпращат композиции като "Return Тo Outremer" и "Откровение", не може и не бива да се описва с думи. Всеки, който е бил там, ще потвърди, независимо дали е бил в тематично викториански дантели или другояче тематично с черна тениска на Ирфан (не липсваха представители и на двата вида). Музикантите разказват митични истории за Пещерата на плувците с нейните фрески, за буреносните ветрове на Балканите, за молитви и търсения, за Златния рог. Отвреме навреме се сепвам да се огледам – дали още имам ръце, крака, тяло. Наоколо е пълно с други хипнотизирани хора, които се полюшват в ритъм. Дали сме едно? Едва ли. Но единни в изживяването – със сигурност. А едно от най-хубавите неща бе съобщението, че предстои излизането на нов албум.

Споменах ли, че на готик феста беше много популярно да се правят кавъри?

Е, и Ирфан подариха на публиката един. На Dead Can Dance.

И, ако в петък вечер по стълбите на 8 Вall любопитно пристъпваше един човек, то от Mixtape 5 излезе съвсем друг. Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия".

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Любо Киров - "Ново сърце"

Видео


Албуми


Любо Киров - "Ново сърце"

Скоростта, с която Любо Киров разпродава концерти в огромни зали и създава нова музика, е завидна.През последните...

Най-четени новини


виж всички