Концертът на Сузана Бака (Susana Baca) започна след летен дъжд вчера. Слънцето изгря над кестените и се спусна съвсем бавно към Витоша. Пред зала "България" в столицата феновете образуваха разнолика тълпа. Чакахме малко музикално слънце да огрее душите ни, както слънцето навън - мокрите улици.
Шумните ръкопляскания още отшумяваха из залата, когато нотите се изсипаха като дъжд. Китарата и пианото започнаха да галят ушите ни под ритъма на барабаните. Сузана Бака излезе на сцената минута по-късно, сякаш се плъзна сред дъжда от ноти.
Усмивката й срещна аплодисментите на публиката и ни озари още повече. Ефирен глас се понесе из тъмнината. Сузана започна да пее. Но не само да пее. Събралите се там постепенно хора започнахме да усещаме как душата на певицата тръгва да струи от думите на песните й, от нейните очи, ръце, от босите ходила.
Музиката затанцува с нея. Феерия на звук и коприна обгради сцената. Босите й стъпки, латино джаз ритъмът, нежната усмивка, играта на прожекторите по рояла ни пренесоха далеч към пусти перуански плажове и звучни улички.
Онази специална латино душевност усетихме да пулсира изпод ръцете на перкусиониста Уго Браво. Страстта на горещата кръв забушува, поведена от пръстите на китариста Серхио Валдеос. Нежността на пианото на Хосе Мартин Корео се разля от сцената. И всичко - сплотено от топлата усмивката и нежния глас на Сузана Бака. Ритъмът на „Molino Molero” - една китара, заедно с текста на песентау погали сърцата ни.
Подвластна на емоциите, вплели се в душата й, афро-перуанката изпя ”El Fusil Del Poeta”. После раздвижи тъгата само с един замах и една усмивка и запя. Представи както песни от новия си албум - предстоящия да се появи до дни "Seis Poemas", така и парчета от своите предишните дискове.
Музиката преливаше от весели, копринени нотки, към нежно и носталгично звучене и после обратно. Сцената беше подиум не само на звуците, но и на искрени и чистосърдечни емоции.
Шоуто, открило тазгодишното издание на фестивала "Джаз Плюс", завърши емблематино – с може би най-известната песен на Сузана Бака „Valentin”.
Публиката, която не сприраше да ръкопляска на всяко изпълнение, посрещна това с още по-бурни овации. Всички станаха на крака, за да аплодират не само музиката, но и душевността, с която музикантите успяха за почти два часа да заредят присъстващите.
Удоволствието да бъдеш на сцената и да разказваш истории, да споделяш чувства, да докосваш стотици хора си личеше толкова осезаемо, че нито един от нас не остана безучастен.
Бисът изкара артистите обратно на сцената с още по-големи усмивки. В нощта всичко беше музика. Публиката пляскаше и участваше в създаването й. Ритъмът от сцената и пулсът на феновете се сляха и озариха очите на абсолютно всички с чиста и неподправена радост.
Сузана Бака качи две деца от публиката на сцената. Затанцува с тях. Усмивката й стана още по-лъчезарна, а босите й ходила докосваха пода с жаждата на откривател на нови земи.
Като за финал, всички ние от публиката, изпяхме „Happy birthday”. Да, Сузана Бака имаше рожден ден.
И именно ние - шепата народ от публиката, бяхме там, за да отпразнуваме с нея. Прегърнала обромен букет цветя, който и поднесе малко усмихнато момиченце, перуанката сияеше, окъпана от лъчите на залязващите прожектори и заглъхващите ноти.
Дано този рожден ден да е бил емоционален заряд за Сузана Бака, такъв, какъвто самата тя ни поднесе нежно и деликатно в сумрака на изисканата зала.
Снимки от концерта на Сузана Бака в София.
Коментари