Хулио Иглесисас омагьоса публиката в зала 1 на НДК

Вървях към НДК снощи, водена от една моя далечна мечта: да имам възможността някога да застана пред Хулио Иглесиас (Julio Iglesias) и да кажа „ Señor Iglesias, un autografo, por favor..”

Нямах билет, но имаше и други като мен. В един момент, когато почти бях готова да се откажа, към мен се приближи жена на около 60-65 и ми каза: „Толкова сте млада, а сте дошла на концерт на човек, чиито песни са белязали моята младост...”. Тя си купи билет, обърна се към мен и ми подаде 10 лева (толкова не ми достигаха да си купя попуск) с думите: „Ето, вземете, приемете ги като жест в името на този велик човек..."

Онемях. Но имах късмет - щях да видя един от моите любими изпълнители. При това с репертоар, включващ най-доброто от негово творчество дотук. Така поне бе обявено в турнето му "Звездна нощ", в рамките на която обиколка бе и четвъртата визита на певеца у нас.   

Влязох точно преди да угаснат светлините и седнах на стълбите. Магията започна след минути. Хулио се появи от тъмното, запя и... всички затихнаха!

Natalie… Manuela… все нежни женски имена, които публиката, препълнила зала 1, повтаряше като мантри, тихо...

И се заредиха „La Gota Fria”, „Me Va”, „La Carretera”, „Ae, ao”, „Hey”, „Un Canto A Galicia”, „Crazy”... дължима почит - c „Caruso”...

Естествено, нямаше как певецът за краткия час и половина да излее всичко, което е изпял в своите 77 албума. Но вокалистът даде достатъчно. И го даде от сърце. Той пя със затворени очи, с дясната ръка върху сърцето си, осветен от прожектора само от дясната страна.

Публиката замря, когато светлините се насочиха съм танцуващата танго арежентинска двойка: с „La Cumparsita” и „A Мedia Luz” испанският магьосник направи така, че зала 1 изчезна, публиката притаи дъх, понесе се върху вълните на любовната мелодия, пленена от вълшебния глас на Иглесиас.

Не се виждаха и не се чуваха дори светкавиците на фотоапаратите. Дори едно трепване на окото можеше да развали цялото това вълшебство... Пред мен, седнали на стълбите, влюбените се целуваха.

Когато един певец се раздава безрезервно, няма как да остане скрито, това е нещо, което публиката цени. Макар и на 67, той не пя на плейбек. Акапелните интерпретации и различният аранжимент бяха подарък за ухото на публиката...
„На вас, българите, музиката ви е в кръвта. Бил съм в България много пъти, но винаги ще се връщам тук, ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ...”, призна чистосърдечно вокалистът. А публиката стана на крака да го притества. Него, а и чудесните му беквокалистки и танцьори.

"You are always on my mind", поде той, а в края на изпълнението избърса очите си. Дали наистина се разплака, или не, не знам, но като истински голям артист предаде чувствата си на всички. С думите и мелодиите на “Falling in love with you” и „To all the girls I’ve loved before” пък отдаде значимото на българките, едни от най-красивите жени на света.

Коя ли жена би устояла на този мъж?

След час и половина и два биса, повтаряйки "Me va el amor de verdad", магията свърши. А Хулио се оттегли зад кулисите.

Е, не можах да осъществя мечтата си и да получа автограф върху някой от неговите дискове във фонотеката ми.

Но следата, която Хулио Иглесиас остави в сърцето ми, любовта и вълшебните мигове, които ми подари, остават незаменими.