Честно си признавам: никога не съм искал да знам как изглежда визуално Хърби Хенкок (Herbie Hancock) през годините.
Знаех, че е леко мургав, но никога не съм го възприемал, като човешко същество.
С появата на Интернет още по-ревностно съхраних тази илюзия, а причината е едно- единствено парче (не песен, а парче) от легендарната 1983. Разбира се, става дума за култовата забивка "Rockit" с оня по хамалски футуристичен видеоклип, разтърсил прохождащата тогава MTV. Това бяха дните, в които скречът стана официално музикален инструмент.
От този момент нататък, мозъкът ми автоматично асоциираше образа на американския пианист, аранжор и композитор с онези движещи се крака на витринен манекен от кадрите. Така си и остана до остана до вчера.
Всъщност, след снощи в зала 1 на НДК, продължавам да не възприемем Хенкок като човешко създание, а като някаква безумна смесица от ретро джубокс, търсачката Google и някакъв Господ на световната музика.
Гаранция, че този гений може да аранжира и изсвири на повредена нокторезачка всяка мелодия, сътворена на планетата Земя и то ще го направи с такава лекота, че само ще мигаш и ще си повтаряш наум „Тоя нещо се бъзика!”.
По дяволите, мистър Хенкок е роден доста преди да се появи партизанското движение по родните шумаци. (Роден е на 12 април. Денят на космонавта, помислете:) - б.р.!) Мачка по достолепие дори вкаменелост като примовидната Лили Иванова, ако трябва да сме точни.
А знаете ли как изглежда? Ми яко изглежда! Защото вместо да стане депутат или футболен съдия в А група, взел, че близо 60 години трупал трудов стаж, като творец – вълча порода.
Този музикален звяр е издал първия си албум преди Бийтълс (Beatles) и с право може да претендира за големия „татко Барба” на цялата съвременна музика до Лейди Гага от Лейди Баба (ето пак тази Лили Иванова)!
Хърби и фантастичният му тур бенд стартираха 150- минутното си музикално съвършенство в София по възможно най-небрежния начин. Просто бавно и леко, отнесено, един по един се появиха, залепиха за себе си по някакъв музикален инструмент и го започнаха. Без ефекти, тъмници, светкавици, пукотевици и (слава богу) конферансие!
Самият Хенкок цъфна в стилно неглиже по ризка, полушалвари и лачени чепици. Визуално с около 30 години по-млад от данните в личната му карта. След традиционното инструментално медли, тоталният гений взе микрофона и в стил олдскуул пастор, надълго и нашироко представи бенда си, подлагайки наивно сладки закачки. Просто ПИЧ!
Разбира се, кръвоносната система на този изключителен концерт бяха петте най-добри песни от последния му (спиращ дъха!) албум „The Imagine Project” – „Imagine”, „Don't Give Up”, „Tamantant Tilay/Exodus”, „The Times, They Are A'Changin'” и „A Change Is Gonna Come”.
„The Imagine Project” е шедьовър от типа "паприкаш”. Подобен на тези, дето ги кулинари Сантана (Santana) в последната декада. Или образно казано, меню от всички възможни (и невъзможни) музикални стилове, плюс един вагон гост изпълнители, кой от кого по-актуални и нашумели.
Водещата идея на това творение е глобална толерантност и световен мир, а щом магьосникът Хърби Хенкок е казал, че така трябва да бъде, Обама и Осама на момента да се гушнат по братски и да пригласят на Джон-Ленъновия хит „Imagine” до откат!
Над 3000 души се докоснаха до епизод от поредицата „Веднъж в живота”! Хърби Хенкок е нещо невъзможно! Ако онези камънаци, озаглавени „пирамиди”, са чудо на света, то този чудовищен музикант трябва да е Чудотворецът на света ... или нещо подобно!
Точно в сърцето на концерта изпълнителите перфектно изиграха една изпитана (театрална) преходна врътка. Последователно се изключиха от фона и буквално на пръсти се изнесоха от сцената. Там остана само Хенкок и буквално ни пренесе в романтичен филм за близо половин час, в който представи като потпури пиеси от предишния си диск „River: The Joni Letters” . В един момент ти се струваше, че роялът свири върху Хърби, а не обратното.
После, докато чаках такси под ледения софийски софт дъжд, „подслушах” една възрастна двойка, която коментираше на излизане от НДК: „Не беше зле, но по средата замалко да прогони публиката! Щяхме да заспим!”…!?!?!
Ами, то такава е мисията, бе, хора! Това космическо соло няма за цел да ви чалгира с „А сега ръцете горееееееееее!”. То просто отнася, гали и зомбира.
Превърналите се в стандарти пиеси “Maiden Voyage", “Watermelon Man”, "Chameleon" и "I Thought It Was You" от пребогатата дискография на корифея също не бяха подминати. Само че, като истински виртуоз, той предложи основните им теми тук и там в общата музикална панорама. Загатна ги - модерно преаранжирани. С удивителното си чувство за фънк и суинг. Но без да ги натрапва.
Бялата лястовица (буквално и преносно) в извънземния бенд на Хърби Хенкок беше очарователната вокалистка Кристина Трейн, която пя с неземна лекота дори на келтски, като същевременно свиреше на цигулка.
Девойка и половина! Да се клонира за планетарно ползване! Заповед!
Малко преди финала на този фамозен лайв, звуча и емблемата "Cantaloupe Island", после правостоящ мегабис и на последния поклон, като звуков фон ... ха, познайте какво?
"Rockit"!
Абсолют!
Атмосфера, към която нито можеш да добавяш, нито пък да вадиш каквото и да било!
Коментари