Испанска магия плени публиката в София

Слънцето отдавна се беше скрило и студът завладяваше София на 5 декември, но какво от това: предстоеше вечер, изпълнена с гореща страст  - испанската гала в зала 1 на НДК.

И тя се сбъдна - с високите градуси на високото музикално изкуство.    

Два концерта в едно, вплитащи класика, фламенко и български фолклор. Първата част беше отредена на класическата балетна сюита "Любовна магия" на Мануел де Фая и бе по случай 100-годишнината от сценичната премиера на емблематичното произведение, замислено и осъществено като диалог между камерен оркестър и фламенко ансамбъл.

Концертът започна с красивата мелодия на творбата, изсвирена от Симфониета София с диригент Йорг Бирханс. След това Росио Басан изви глас и започна да разказва драматичната история, представена в "Любовна магия". История за любов, възпрепятствана от магия и зъл дух. Шармантните Давид Перес и Патрисия Гереро омагьосаха присъстващите с фламенко танци и ги направиха част от случващото се на сцената. Без съмнение малко танцьори могат да превърнат добре усвоената техника в изкуство, да изразят себе си, да се движат на сцената сякаш я притежават, да се разтворят във фламенко танца и да предадат своето усещане на публиката. Малко имат тази привилегия, а тези двамата са сред тях. С "Danza del juego de amor" на лошата магия беше сложен край и любовта възтържествува, а публиката избухна в бурни аплодисменти.

Втората част на спектакъла продължи с уникалната формация Еструна, съчетаващ български фолклор с испанско фламенко и джаз елементи и проектиращ ги в съвремието с модерна чувствителност. На сцената излязоха хор Нови български гласове с Арканхел - сред най-оригиналните млади артисти на фламенко сцената, с дълбоки познания в традиционното фламенко, респект към корените и нестихващ интерес към експеримента, и запяха "Лале ли си, зюмбюл ли си". Агустин Диасера допълни изпълнението със звуците на перкусиите. Песента под диригентството на Георги Петков плени публиката за експлозия от аплодисменти. След това към артистите се присъедини Антонио Форчоне, опъна струни за испански мелодии и показа защо бе нареден от в. "Гардиън" сред най-великите акустични китаристи.

Концертът продължи с редуване на български и испански мотиви. Изпълненията бяха допълнени и от красотата на фламенкото, изтанцувано от Патрисия Гереро. Песента "Руфинка болна легнала" беше украсена с приплетени в нея стихове на Федерико Гарсия Лорка.  Но това не беше достатъчно за публиката, уважена от всички музиканти, които излязоха на бис за класическото фламенко "La leyenda del tiempo".

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия"