Както бях споделила и при предишното им идване, Фолтин (Foltin) имат само един недостатък - напълно предсказуем сетлист, от едни и същи парчета, които, слава богу, звучат различно всеки път.
Извън това усещане за дежа вю, македонците (както винаги) ни разбиха от скачане. Ако акордеонистът Пеце Трайковски, кларинетистът Пеце Николовски, басистът Гоце Йовановски, барабанистът Славчо Йовев и, както сам се представи, екстремистът Бранислав Николов, бяха диджеи, вероятно щяха да са най-популярните имена на рейв сцената. Така е, защото Фолтин умеят именно това - да подхващат истерията на публиката и да я качват на едни все по-високи нива, докато накрая навсякъде не полетят бутилки минерална вода, чаши, палки за ксилофон и други странни предмети.
Междувременно Бранислав беше установил толкова свойски контакт с публиката, че песните се редяха по поръчка, а краят на веселбата (още повече, че някои парчета траеха по 30 минути) изглеждаше необятно далеч. Останалите от групата свиреха с доволно упоени лица, като маратонци, отнесени от собствените си ендорфини, а целият Sofia Live Club ревеше в един глас. Но нищо от тази истерия не пречеше на точно изпипания минимализъм, някъде между фънка и техното, между метъла и боса-новата, където ритъмът доминира, а гласове, кларинети и акордеони поставят крещящи и въпреки това логични акценти.
О, Фолтин са балканските Ъндъруърлд (Underworld), мислех си, макар че Ъндъруърлд не са толкова диви и многобройни и точно тогава, някъде към края на адски дългия бис, когато изглеждаше, че публиката ей сега ще си измуфти още два часа концерт, някакъв глас (като Бог от машината) се обади през пулта, че ние всички сме много благодарни на Фолтин, и айде да ги аплодираме много здраво, за да дойдат пак.
Групата, като че леко изненадана, се поклони и пое към бекстейджа.
А публиката остана да си ръкопляска, още към четвърт час.
Снимки - в секцията "Галерии".
Коментари