В едно далечно кралство на един далечен остров живял пощальон.
Не е известно по колко пъти е звънял на вратата, но се знае, че много обичал да свири. Един ден чул Фламенкото.
И така пощальонът се превърнал в Крадеца на фламенко Крейг Сътън (Craig Sutton). "Аларма Пънк Джаз" 10 ни срещна с него в лилавата зала на Чешкия културен център на 5 септември. Някои присъствахме там телом, други само слушаха какво се случва по радиото, а душите ни междувременно пътуваха по неведомите пътища на невъобразимите ритми.
Защо крадец?
Празнините полека се запълват от Крейг, който сам разказва историята си между парчетата.
Като за начало, откраднатото фламенко въобще не е запазило традиционната си форма и цвят. Едно слушане на "Mad Cow Stomp" – известно още като парчето с официалното видео, би трябвало да направи това пределно ясно. Крейг Сътън не е ходил в Испания. Въоръжен с лууп педал, закърпена с лепенки акустична китара и всичката музика, с която е израснал покрай Бристол, той превръща фламенкото в нещо свое и уникално. Инструменталите му, въоръжени с контекст от две-три кратки изречения, разказват историята на това превръщане.
Докато слушаш "Six Miles Тo Yum Yums" можеш да помиришеш прахоляка по пътя и да видиш цигански оркестър от един човек и една китара. На места ритъмът започва да завлачва и се сещаш как тътрят крака уморените пешаци. "Architects Оf Оurselves" изгражда невероятни структури, математически точни, но и органични, сякаш сътворени от самия Антонио Гауди. Крейг налага с пръсти струните и тялото на китарата, изкарвайки от нея всякакви звуци. "Като свириш тихо, хората не те слушат. Затова започнах да удрям по китарата", това е скромното обяснение за насилието над инструмента, но някак си не го вярвам.
"Paper Dreams" се разгръща като трагедия в три действия. Структурата е сходна при повечето парчета: започват полека, после насложените луупове създават водовъртеж от звук, после отдъхваме за съвсем малко. Но това не означава, че си приличат: от извънземната екзотика на "CoCo Bolo" до сложните мисловни плетеници в "The Kojack Theory 93" (или бяха "92 Chemicals") има бая път за извървяване. Безумието в истинската история за жената, танцувала цяла вечер с куче ("Indiana & Тhe Woman Оf Doom"), пък е съвсем отделно.
За финал получаваме няколко от 14-те биса, шанса да си поговорим с The Flamenco Thief и обещание за нови срещи.
Кой знае какви истории ще се разгърнат (до)тогава.
Снимки - в секция "Галерия".
Коментари