Втората вечер на Jack Daniel's Rock Arena на Spirit Of Burgas 2012 бе безкомпромисна!
Най-лошото на подобен род фестивали е възможността да вземеш насериозно текстовете на своите любимци. И след като 24 часа по-рано доктор Светльо (& The Legends) с размах подписа в рецептурната ни книжка палавия микс за дълголетие от "ракия и бира и водка и ром", решихме да внесем и капка (разбирай по 200 мл.) импровизация в преживяването, като към изброеното по-горе добавихме и мента с мастика и уиски. И за да не бъде "хапът" прекалено тежък за иначе нежните ни търбухчета, решихме да го преглътнем с няколко литра бира...
Разбирай, че днес ни е малко трудно да облечем и без това не-многото си спомени в думи.
Стабилно количество хардкор и легендарна пънк-рок банда, която спокойно можеше да намери място на главната сцена – Rock Arena-та бе едно от най-добрите места на света по това време на денонощието. И естествено – "F**k Piranha", както Шута (от Вендета (Vendetta) & Piranha) не спираше да повтаря на всеки от многото си гастроли на сцената.
За хардкор машините от Cut Off и Redound не можем да кажем нищо лошо поради простата причина, че сетовете им бяха прекалено рано, за да успеят да попаднат във фестивалната ни програма. Чухме, че легендите Вендета са се представили подобаващо, въпреки че по това време ни се наложи да танцуваме на главната сцена с канадските пънкарчета от Sum 41 (Съм Форти Уан).
Ласт Хоуп (Last Hope) обаче нямаше как да пропуснем. Най-големият съркъл пит на Балканите за вечерта, най-голямото количество прах, успяло да пребори гравитацията и да се насочи към луната, звездите и белите ни дробчета и "най-братската" атмосфера, която можете да си представите, белязаха сета на софийските хардкор герои. Саундът на моменти се задъхваше и не успяваше да предложи цялата мощ, която бандата раздаваше от сцената, но Ласт Хоуп определено показаха класа и отговориха подобаващо на въпроса защо са една от най-добрите групи в стила на континенталната част от Европа.
След тях рок арената се нуждаеше от заслужена почивка.
Малко по-късно и веднага след The Prodigy (Продиджи), по-музикалната част от феновете пред мейн стейджа пък отново се пренесоха към Меката на мощния саунд тази вечер, за да видят "завръщането" на легендите Контрол. В повечето случаи подхождаме с огромна доза съмнение към всякакви реюниъни, приятелски събирани в "в оригиналния състав" и други подобни "промоции", като - трябва да признаем, и тази вечер не направи изключение. Пънк-Волтронът Контрол обаче избухна в нова форма, която не сме виждали отдавна и тяхното включване на Spirit Of Burgas 2012 ще остане едно от най-добрите шоута, на които сме ставали свидетели до момента тази година, въпреки че фестивалното лято вече е към своя край.
Прекрасен саунд и изпълнение, стабилна доза енергия от иначе събралите общо над две века живот музиканти и хитове, които поетът би заключил, че "вече никой не прави в България". Тълпата пък включваше равно количество метъли, пънкари и хора с добър вкус към музиката, по-голямата част от които израснали с хитовете на Контрол, но така и неуспели да ги чуят в подобаваща формация. Едва ли има нужда да поясняваме, че погото бе от първата до последната минута и спираше само когато хората се опитваха да се концентрират и да нацелят синхронно двете си ръце в желание да произведат аплодисменти за своите любимци.
Всичко започна класически – с "Ластъчка, пой", а по-нататък всеки получи това, за което бе дошъл – "Жива да не бях", "Алкохолен блус", "Бий хлапето", "Най-щастливият ден", "Апатия Seek & Destroy", "Леле, како", палава заигравка с хита на Графа "Дим да ме няма" от страна на култовия клавирист на бандата - "Пичонката".
Който не бе в погото или на танцуваше, пееше с цяло гърло, като подгизналите от алкохолна мъдрост слова на Кольо Гилъна (по паспорт Николай Йорданов) стояха изключително добре по крехките устни на по-нежната и красива част от публиката, която също се раздаде подобаващо.
След шоуто в нас се промъкна лека тъга от факта, че на сцената у нас наистина липсват достойни заместници на делото и идеята на Контрол.
Вечерта закриха "младите" надежди на пиянския скейт-пънк Piranha с експлозивния си сет, които вече съвсем спокойно можем да наречем дрийм тим, събрал едни от най-добрите музиканти в стила у нас.
Единственият недостатък на втората вечер на Spirit Of Burgas 2012 бе, че след 3 през нощта нямаше музика – единствените "живи" сцени бяха Solar Dance Arena с Марк Найт (Mark Knight) и Фед лa Гранд (Fedde Le Grand) и регето на ZionLions на На тъмно Freestyle Stage.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерии".
Коментари