Зала “България” е с прекрасна акустика – това е всеизвестен факт, който бе доказан по много интересен начин по време на концерта на Йълдъз Ибрахимова снощи.
Организиран със съдействието на посолството на Турция от "София Мюзик Ентърпрайсис", той бе възможност почитателите на певицата да се запознаят с една по-различна нейна страна.
А тези, които за пръв път се срещаха с творчеството й – да поискат още и още. Различен и пълен с изненади – така го определи самата певица. Тя излезе на сцената заедно с трима музиканти от Турция, акомпаниращи й в разходката из стиловете на древността и класиката от Европа и Азия - виртуозните Хакан Токер (пиано), Тахир Айдоглу (канун) и Бългън Джаназ (ней).
Експериментът, често водещ до смесване на стилове в органична цялост, е нещо, достатъчно често срещано в търсенията на всеки музикант – и Йълдъз е поела по този път, черпейки от извора на турската и българска народна музика. Примата комбинира с образци на европейската класика и я допълва с някой и друг полъх от по-далечни дестинации. Началото бе дадено с „Аве Мария” на Бах-Гуно и още в този момент стана ясно, че на сцената освен ней, пиано и канун, четвърти инструмент ще е гласът на джаз дивата.
Без да се ограничава само да изпява думите, Йълдъз използваше вокала си по такъв виртуозен начин, особено преплитайки го с мистичния звук на ней, че понякога на сцената сякаш стоеше не певица, а крехка тръстика, която, под полъха на вятъра, говореше направо на човешката душа.
В продължилия над два часа концерт Йълдъз изпълни авторски пиеси, песен на азърбайджанския композитор Кулиев, джаз стандарти, съвременна композиция по ръченица от Давид Бърнев, пиеса на Пиацола и какво ли още не. Дори доказа акустиката в залата – да се върна към това – с преплитането на турска народна песен и българската „Седнало е Джоре”.
Дирижирана умело, публиката акомпанираше на певицата – и то не как да е, а на два гласа. И освен ако 80% от любителите на музиката в залата не бяха професионални хористи, остава вариантът камерната зала да успява да улови от толкова много гласове най-ценното и да го изведе на преден план.
А може би наистина всички показаха най-доброто от себе си, в отговор на това, което даваше певицата. И топлотата на гласа й, звънкостта на екзотичните инструменти и усмихнатите на гласове на знайни и незнайни композитори, прегърнати от спояващите целостта звуци на пианото, превърнаха нейното пътешествие из музиката в среща със себе си.
В откровение.
В чиста радост – толкова подходящо случила се точно на Разпети петък.
Коментари