Точно според очакванията, спектакълът Лорд Ъф Дъ Денс (Lord Of The Dance) напълни зала 1 на НДК на поредния си гастрол у нас снощи.
Като изключим местата в оркестрината, които зееха празни. Най-вероятно ВИП-цените от осемдесет до сто лева имат нещо общо. Но понеже погледът не може да обхване подобно шоу, ако човек седи прекалено близко, най-вероятно една идея по-назад е за предпочитане.
Представлението стартира от видеостените на сцената, които се покриха в кибер звезди и една луна, а качулати мъже с факли започнаха да наобикалят легнали в полукръг жени , докато от колоните се изсипваше внушителната и звучаща доста филмово музика на Ронан Хардиман.
"Cry Of The Celts".
По средата, между жените, се изправи една танцьорка в костюм на шут, искрящ от брокати. Тя започна да свири на флейта и успя да събуди ирландските нимфи. Атмосферата бе сектантско келтска, напомняща за средновековни, вещерски ритуали. Разбира се, дългото въведение прерасна в невероятен танц, един от многото за вечерта, който демонстрира майсторската хореография и професионализъм на трупата.
Слабите моменти на вечерта бяха изявите на една певица, която излизаше от дъжд на вятър да изпее кратка, кичозна, приспивателно скучна песен, докато изпълнителите се преобличат или просто си отдъхват за следващото включване.
След великобританската Селин Дион, последва изцяло дамско изпълнение в приказно, феерично настроение. Нещо като своеобразен самодивски балет. А търсеният контраст бе силен, тъй като веднага след жените се появиха и мъжете, излезли сякаш от футуристичен прочит на 1984 на Оруел, облечени като диктаторска армия с черни каски във формата на черепи.
За сетивата настъпи миг спокойствие с появата на две цигуларки. Но динамиката скоро се върна заради танцьорките, които този път разхвърляха дрехите си, като останаха само по токове и "още нещо".
Отново доза сън с другарката певица, последвана от двайсетминутен антракт, по време на който "пред входа на НДК-то на културата" (по думите на една провинциалистка), се образува цигарен дим, по гъст от изкуствения на сцената.
Втората част от шоуто бе по-сюжетна, тъй като се завъртя някаква история покрай брокатения шут, черепната армия и "фалшивия" Майкъл Флетли (който, за съжаление, е лишен от харизмата на създателя на шоуто, притежавайки усмивката и чара на наказано в ъгъла дете). Армията отмъкна вълшебната флейта на девойката и я счупи на две, но тогава се появи фалшивият Флетли с неговата войска от момчета с каскети и я спаси. Сетне - доста самоцелно, последва диско айриш изпълнение, в което всички бяха облечени във флуоресцентни костюми и прелитаха като пеперуди нагоре-надолу.
Приятната част след антракта бе, че сега абсолютно всички излизаха заедно, а не бяха "дискриминирани" по полове.
Друга сюжетна линия бе с дявола и ангела, изкусителката и прелъстителката или просто черния и белия лебед. Двете главни дами се опитваха да спечелят сърцето на героя, но той направи очевидния избор и целуна белия лебед.
Армията на Оруел отново се появи и този път плени нашия герой. Техният лидер му отмъкна кечисткия колан, на който не пишеше "Световно турне ‘95", а Lord Of The Dance. Качиха го на върха на една стълбица и точно когато щяха да го разстрелят, се появи леприконският шут и хвърли магически прашец. Сцената се изпълни с дим, от който героят ни изскочи и започна танцувално сражение на живот и смърт със своя противник.
След като светлият образ победи, белият лебед се появи в неговите обятия, а шутът му върна колана.
И Доброто надви.
Последното изпълнение, едно от най-силните, вдигна цялата публика на крака. Синхронът на танцьорите наистина се оказа великолепен. И най-заклетият циник би се захласнал по вихрушката от прехвърчащи крака и плътен звук, издаван от токовете.
Господарите на танца защитиха определението си и този път.
А добрата новина е, че довечера предстои втори дубъл на шоуто им.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари