Зала "България" винаги ми е била симпатична - прекрасен звук, никакви пушачи, някакъв тържествен разкош, който влиза под кожите на посетителите и бързо ги превръща в кавалери и дами от друга епоха...
За почитателите на Кепа Хункера обаче мястото се превърна в истинско мъчение снощи. Шеметната музика на баския акордеонист и групата му увличаше в невъзможен танц публиката, която се люшкаше и подскачаше по седалките в една от малкото български зали, където наистина по никакъв начин не би могло да се танцува.
Понесени от вихъра на екзотичните баски перкусии чалапарта (две дървени магарета, върху които се нареждат няколко дъски, образуващи нещо като огромен вибрафон, на който обикновенно свирят двама), пандероа (както наричат дайретата в Страната на баските) и дафове (арабски барабан, подобен на дайре, но без звънчета) и дори едни особени тръби, които свиреха, когато се удряха в земята...
Умовете ни следваха препускащите лъкатушения на акордеона, пианото и дори, понякога, ловджийския рог, с които групата въртеше веселбата от сцената, мислено танцувахме, но никой не се осмели да скокне за една полка по пътеката между седалките.
Колкото до смелите импровизации на поредния гост на фестивала Meet TheWorld и формацията му върху баската музика, те бяха енергични до полуда, заредени с настъпателните равноделни ритми на всякакви перкусии и оптимистичния глас на акордеона, освободени от всякакви съмнения, мрачни нотки и двусмислености.
Това е музика, която звучи като някакъв безкраен празник и която може да накара и най-възпитаните дами и господа да пляскат с ръце като малки деца, докато подскачат на столовете си.
Надяваме се Кепа Хункера и групата му да ни посетят отново, и то на място, където ще можем да се въртим около тях до пълен световъртеж.
Снимки от шоуто - тук!
Коментари