Еxit 2013, Нови Сад.
Сутринта след първата от четирите големи нощи на фестивала. Намерила съм спокойствие недалеч от къмпинга в типична сръбска пекарна, където с кроасана и кафето предлагат и така живителния интернет. Докато другият автор на МySound. bg - Константин Кучев, разказва за хедлайнърите снощи - Снууп Дог и Фетбой Слим (Fatboy Slim), нека погледнем към "алтернативните" звезди на феста. Наричам ги така, не защото са крайно алтернативни в музикално отношение, а защото, без да са хедлайнъри, всеки от тях събра сериозна тълпа от щастливи фенове.
Започваме с Алис Ръсел, чест гост и в България. Тя се появи на главната сцена някъде към девет и зарадва все още рехавата пубика със сърцатия си соул. Макар и префектно издържан, концертът на британката стоеше малко странно на голяма сцена, беше осезаема липсата на близък контакт. С необичайното си сценично поведение и суперличния си подход, вокалистката си остава по-скоро клубна дива, но пък не беше лоша идея и широката публика да се срещне с нея.
Малко по-късно като подгряващ акт на Снууп Дог на главната сцена четири парчета изкара сръбското сатирично хип-хоп трио Бед Копи, като покани феновете си на самостоятелен гиг в 4 сутринта.
В по-късните часове на нощта на Fusion сцената се появи юголегендата Рамбо Амадеус за ритмичен фънк сет, в който преобладаваха езиковите и китарни каламбури. Между парчетата, в ритъма на баса Рамбо разказваше анекдоти от безкрайно интересния си живот. Засега на Еxit е доста спокойно и рехаво, но пространството пред Fusion сцената беше препълнено до полудяване и публиката се разливаше по околните алеи в опит да вижда ако не Рамбо на живо, то поне екраните от двете страни на сцената. От всякъде долиташе "Рамбо, царе, купи ми цигаре", но, поне според мен, вечерта имаше друг цар.
За тези от нас, чиито сили не стигнаха да изгледат пълния гиг на Бед Копи, нощта завърши с концерта на македонския диджей и продуцент Кирил Джайковски и убийствения му нов състав. Кирил се появи с ромско духово трио, първата цигулка на Скопската филхармония, сърбинът МС Уосп, легендарния Гето Прийст, познат ни от Ейжън Дъб Фаундейшън, и абсолютното откритие на вечерта - нюйоркчанката ТиКей Уондър, която рапираше хаплива ярост и с кръшни движения зовеше народа към революция. Леко параноичният психеделичен звук, с който ни е познат Джайковски, присъстваше, но само като фон за тежката смесица от брейкбийт и дъб, а крайният резултат напомняше колкото на балкански етно-денс експеримент, толкова и на Рейдж Агейтст дъ Машийн в най-силните години на бандата - особено когато ТиКей Уондър стреляше злите си рими.
Публиката се хвърли в епично пого, из което дезориентирано се скитаха възрастни вече рейвъри, обкичени със всички деветдесетарски атрибути на субкултурата.
Концертът завърши без бис заради гъстия лайн-ъп, но Джайковски и групата му бяха изпратени от петнайсетминутно скандиране.
Снимки на Дара Кръстич от вечерта - в секцията "Галерия".
Коментари