Клуб дез Белугас върнаха любовта в града

Така нареченото второ (или циганско) лято започна в зала 1 на НДК снощи.

Сякаш всички се бяха завърнали от морските си пътешествия, за да се насладят на два часа европейски джаз по случай деветия рожден ден на Джаз FM радио.

Клуб дез Белугас (Club des Belugas) започнаха с фееричния глас на Аня Лука, която изпя няколко пиеси, включващи и суингарското "Something Big And Endless", които описват женските търсения или малки истории. Например като тази с нейния съсед и една котка. Меланхоличният аранжимент и текстове се рееха из залата като малък буреносен облак, готов всеки момент да освежи публиката със септемврийски дъжд.

На ред дойде Бренда Бойкин (на снимката), която на мига вдигна публиката в залата на крака. Като че всички това и чакаха, защото оркестрината пред сцената постепенно започна да се запълва с хора. Вокалистката изпълни "Be My Lover", една от многото пиеси, които продължаваха в чиста импровизация и преливаха в танци и забавление.

Бойкин се похвали, че е опитала от шопската ни салата, а щяла да се наслади и на нашата ракия довечера.

След което последва "Love Is In Town". Друго впечатление, с което е останала именитата певица, е, че хората в България са много дружелюбни, най-вече екипът на Джаз FM радио. Последва въпросът "What Is Jazz?" (заглавие на знаковата за формация песен), зададен от Бойкин към част от публиката. Всеки отговаряше различно – религия, свобода… 

Двете певици отново се размениха и микрофона пое Аня, която представи "My Hunger Hurts". Един от текстовете, които е написала, бил вдъхновен от лошото, германско време, където в момента било петнадесет градуса и постоянно валяло. Така един ден, докато записвали в студиото и навън дъждът не спирал с дни, тя затворила очи и си представила, че е някъде далеч, на някое топло и слънчево място – като София…

Бойкин отново влезе в главната роля, за да взриви публиката със "Some Like It Hot".

За края към нея се присъедини и Аня, както и един от българските им шофьори, който се оказал добър перкусионист и барабанист – Мето.

Усещането за зала 1 като клуб заради всичките танцуващи хора винаги е било приятно.

Следващата крачка вероятно е организаторите на подобни концерти да отворят бар и да се отърват от повечето ненужни седалки.