Сцената на зала 1 в НДК е предекорирана в нещо, което смътно може да бъде оприличено на социалистичеки кубистичен декор от метални, кръгли плочки във формата на изгряваща звезда (жалко, че не е червена).
Екипът на БНТ снощи прилежно е наредил четири камери от зората на телевизията. Пета камера чака като орел, прикрепена на своя кран, а шеста се е сгушила на пътеката между публиката.
Лос Ромерос (Los Romeros) - Пепе, Селин, Селино и Лито, излизат и заемат своите места върху черни, меки табуретки с по едно стъпало, за да могат да придържат акустичните китари.
Музикантите започват с лека мелодия, феерична и сантиментална, като целувка по бузата от любимата.
Другата е бавна и съзерцателна като поетично видение през късния следобед. В нея се крие нещо средновековно, рицарско.
"Estampas" е оригинална композиция, написана за нашата фамилия. В нея представяме четири типични испански сцени: спокоен следобед край езерото, танго, здрач и сватба", обяснява Пепе Ромеро.
Следващата пиеса е писана специално от Пепе. Тя с лекота успява да повдигне градския смог и да влее целебен средиземноморски бриз сред слушателите.
Музиката прелива в живот, прелива в игра. Прекрасно начало за новия сезон на "Концертмайсторите".
Край на първа част.
След двадесетминутния антракт на сцената е заел местата си симфоничният оркестър Класик FM М-Тел с диригент Григор Паликаров, готови за "Concierto Andaluz". Концерт от едва три пиеси с времетраене около тридесет минути.
Първата е тържествена. Мекият китарен ритъм е подет от величествения звук на цигулките, между които прелитат приповдигащи настроението флейти.
Следващият опус е дълбоко емоционален. С несекваща основа от цигулки, върху която китарите сякаш разказват за нечия изгубена любов, тя звучи изключително филмово. Като сцена от 1900 на Бертолучи. Мелодия, способна да улови цяла една епоха.
Третата и последна пиеса отново е тържествена. Като че испанската армия от началото на миналия век се впуска да освободи малко селце, попаднало под тираничната власт на революционери главорези.
След два биса, публика не иска да пусне музикантите да си тръгнат.
И наистина, за логичния скептицизъм на мислещите хора, че народът е оглупял и изпростял покрай пошлата, силиконова музика, която залива цялата страна, е приятно човек да бъде обграден за два часа от (почти) пълна зала зрители, ценящи стойностна музика.
Такава с традиции и дълбоки корени.
Коментари