Лоу: синти поп и пържени картофи от една чиния в София

Първата ми среща с шведското синти-поп трио Лоу (Lowe), беше на предишния им концерт в Sofia Live Club точно преди 15 месеца.

Тогава пропътувах около 250 километра, за да ги гледам, воден главно от носталгични пориви с марка "Депеш Мод – Камуфлаж".

Е, снощи пропътувах само 5 лева и 85 стотинки до Студентски град, за да се добера до клуб "Строежа" (май ще се наложи скоро да си завлека едно походно легло там).

В популярния столичен клуб имаше поне един тон културна програма в рамките на литературно-музикалния фестивал Sunday Art Report още от ранния следобед.

Първо моят колега и приятел - писателят Момчил Николов, е представил новата си книга, ама това го пропуснах на живо. Сори! По-късно обаче подари на момчетата от Лоу свой сборник с разкази, преведени на шведски, за който и самият той се чудеше от какъв зор е превеждана точно на този език.

Аз успях обаче да зърна сета на родната формация Dokle & Greesh. Идея си нямате колко са добри! Докато ги изкарваха на бис, се хванах да си мисля, че Масив Атак (Massive Attack) всъщност май не са нищо особено (E, е, е , ай' сега- б.р.!). Dokle & Greesh са страхотия! Дано имат късмет, защото определено не са си нацелили държавата.

След това за около 20 минути имаше нещо от поредицата "с какво заслужихме това?". Някакъв пич от предаването 5400 се пънеше да прави стендъп комеди и замалко да докара народа до ритуално сепуко. Дори Слави понякога казва по-смешни неща. Добре, че чакахме Лоу.

От оня първия им концерт ми останаха отговорите на доста въпроси от сорта "Синти-попът е мъртъв (откъм фенове и изпълнители) по нашите територии", "Лоу са много по-близо като звук до осемдесетарските легенди A Flock Of Seagulls, Blancmange и Classix Nouveau, отколкото до чутовните Депеш Мод (Depeche Mode) и най-важният: "Тази група е чудовищно добра и ако бяхме 1984, щеше да е N 2 в света (ако приемем, че вече ги има и Хъртс (Hurts)".

Лоу е група, жадна за изяви. Само в рамките на 5 месеца през миналата година те пуснаха цели 5 нови сингъла. Общо-взето толкова бяха издавали за цялата си кариера от 2003 до 2010. Доста се котират в бившите съветски републики и определено обичат да концертират на Изток.

Гостите забиха около час на прилично ниво, пред (за втори път в София) безобразно малко публика. Просто наистина този иначе великолепен стил на музициране е тотално отписан в родината. Потвърден факт.

Освен очакваните "A 1000 Miles", "My Song", "Hear Me Out", "Ahead Оf Our Time", "Berlin Night Express" и първия им хит - "The Vanishing", шведското трио изпълни и новите си топпарчета "Mirage" и "Breathe In Breath Out". После се върнаха за един скромен бис и толкова!

Интересното обаче тепърва предстоеше!

Докато с певицата Ели Раданова се канехме да се изнасяме от "Строежа", вокалистът на Лоу Лио Йосефсон, буквално сам дойде при нас, почерпи ни, подари ми албум със синглите от миналата година и се разговорихме. Така научих, че първата му най-любима банда е била Дъ Мишън (The Mission), а след това дошла любовта към Ню Ордър (New Order). И че в Стокхолм е абсурд да има хора в клуб в неделя следобед.

После стана още по-забавно, защото се оказа, че европейска група с клипове по MTV сама си влачи инструментите и се превозва с такси из София, а за следващия концерт в Истанбул (22 февраури) ще пътува с... влак!

Абсолютни сладури, без грам надувки и звездомания.

Решихме с Ели да не се излагаме пред чужденците, дето се вика, и приехме поканата на Лоу да ги разведем из нощна София. Оттук нататък българо-шведската дружба навлезе в нов етап. Нашенци и скандинавци ядохме пържени картофи от една чиния, разходихме се из пустия център на столицата, научихме Лио да казва "мамка ти" и "много си сладка", посетихме един рок клуб, разменихме си координати, качихме звездите, тръгнали на европейско турне на такси, и се разделихме с прегръдки и целувки.

Благодаря ви, Тобиас, Рикард и Лио, за страхотната вечер.

А уж шведите били студен народ!