Майкъл Болтън (Michael Bolton) изнесе втория си концерт у нас пред крайно ентусиазирани фенове в зала 1 на НДК снощи.
Има ли човек на тази планета, който да не свързва името на този изпълнител с романтика, чувственост, любов...мога да изреждам още много други хубави думи, но най-важното е, че всичко това се извежда от музиката на симпатичния американец с руски произход.
20.00 часът. На сцената великият изпълнител се появява с половинчасово закъснение. Облечене е както винаги непретенциозно. Дънки, риза, небрежно сако. Няма показност и излишни думи. "Soul Provider" ни разчувства на секундата. След като благодари, споделя, че е изключително радостен от срещата с българската си публика отново.
Болтън вече е свалил сакото си в готовност да даде всичко от своята романтична бленда.
И... захваща класическата романтика"Said I Loved You, But I Lied". Но той не може да ни излъже. Не. Не. Това е той. От плът и кръв.
Женските погледи попиват харизмата му и не го изпускат нито за миг. Като че ли сега ще си тръгне. Спокойно, момичета! Има още.
"Can I Touch You There" ни пренася в друг свят. Свят на амазонки, тропически гори и горещи страсти. Но ти няма защо да ни питаш, Майкъл. Можеш да ни докоснеш.
Малко почивка? Вокалистът е седнал с китара в ръка и запява “To Love Somebody”, магистрална мелодия не само за Би Джийс, но и за неговия репертоар. Сълзи около мен? Не, няма. Просто припяващи хора. И още един великолепен кавър - “Sittin’ On The Dock Of The Bay” (Отис Рединг).
Болтън обявява изпълнението на парчета от винтидж епохата. “You Don’t Know Me”. Да, наистина не те познаваме. Изненадваш ни с всяка песен, която ни поднасяш. Всичко е The best of, наспоред името на турнето.
Ето и поредната изненада от теб. Михаил Болотин, както е истиското име на музиканта, изчезва от сцената. Но няма проблем. Неговият ни забавлява страхотно.
Появата на изпълнителя под прожекторите този път е сериозна. Защото предвещава изпълнения не на кого да е, а на великия Франк Синатра. Сакото вече е облечено. Не върви някакси да пееш Кръстник по риза. “For Once In My Life” стратира поредицата, следвана от “In Other Words” и “That’s Life”. И като за капак – “New York New York” с пожелание, който не е бил там, задължително да отиде. Пожелание, казано от все сърце!
Пореден сюрприз: Майкъл Болтън изпълнява изумително “Nessun Dorma” в памет на великия Лучано Павароти. Не всеки го може. Поотнесената аудитория направо е изумена от гласовите данни на певеца. Малко момиченце иска да поднесе букет, но е спряно. Има време за всичко. Бурни аплодисменти засега.
Оркестърът стартира разтапящото милиони жени “When A Man Loves А Woman”. Ама къде пак изчезна, Майкъл? Как къде? Всички се обръщат, защото той е зад мен в публиката и пее почти що на ухото на сияещата публика. Минава покрай нас, а момичето пред мен успява да го докосне. Направо изпада в несвяст – подскача и пищи от емоция, че е пипнала идола си. Дали ще си измие ръката някога, се питаме? Не се знае.
Героят вече се е стигнал до сцената. А охраната едва удържа публиката, когато запява “How Can We Be Lovers”. Не можело. Как да не може! Всички се тълпят на фронта. "How can we be lovers if we can’t be friends?" – пита той. Но в момента никой не си задава този въпрос. Само се раздава – пее е танцува. “Steel Bars”? Не, не, между нас няма стоманени прегради. “Time, Love Аnd Tenderness”. Да, това може би са един от най-важните неща в живота. “Rock Me, Baby” и Майкъл показва на какви китарни сола е способен.
Поклон за довиждане. Благодаря! И ние на теб, Миша! Дали искаме още едно парче? То разбира. Иска ли питане.
Песента, променила живота му. "How Am I Supposed To Live Without You" бележи края.
И аз това се питам. Как ще живеем, като си тръгнеш сега? Ами как. С песните ти. Тръгвам си, припявайки любимото парче. Предполагам, че и всеки един бил на концерта прави същото. Със своя фаворитен хит.
Разчувстван, натъжен може би, мислейки за стара любов? Не, не. Изкарал прекрасно на концерт на един наистина невероятен изпълнител.
Коментари