Столичната зала "Универсиада" се препълни за втори път до краен предел след шоуто на Таря Турунен (Tarja Turunen) тази година.
Отново жена и отново рок! Но този път беше наш, роден рок. Момичето, което се осмели да направи нещо ново през "онези години". Нещо друго - бунтарката, чиито текстове носеха послания - чудати, странни и завладяващи. Певицата с разкрепостен стил, прическа и облекло. Различна и уникална: Милена! Точно заради това тя успя да завладее сърцата ни. И все още си е там. Доказателството - мегашоуто ѝ от 28 ноември 2009 година.
От 19.15 ч. до 23.45 ч. залата буквално се тресе от екзалтираните фенове, които пеят и танцуват, и въобще не се интересуват дали ще хванат последния трамвай или автобус, за да се приберат по домовете си.
Публиката, както и очаквах, е разнородна. Феновете са дошли да отбележат 25-години сценична кариера на своята фаворитка. До мен седят две момченца на 9-10 години, които повече от 4 часа не спряха да куфеят и да пеят. Знаят текстовете на почти всички песни. Забележително! И ако досега Милена Славова е била в редиците на родните класици, вече, мисля си, е напът да се нареди и сред личностите, чието влияние и вечност може да се съизмерва с фолклора.
Старец, на видима възраст над 75, се мъчи да се освободи от притискащите го момчета и момичета, които протягат ръце към сцената, потънали в магията на ритъма. Горкият човек, бутан наляво и надясно, едвам успява да се измъкне и да приседне на освободилото се място. Да е жив и здрав младежът, който му го отстъпи. Така дядото може да изгледа необезпокояван целия концерт. По-лесно му беше да се оттегли към изхода, но той не го направи. Браво! Имаме си публика за милиони. От - до! Събрана с една цел: здрав български рок!
Поради цялата еуфория и емоции, едва ли ще мога да кажа какъв беше реда на групите, които ни радваха снощи. Но смятам, че не толкова той е най-важен при отразяване на събитието. А негова атмосфера.
Първи на сцената излизат Атлас. В мига, в който се появява Дони и запява "Кукла", публиката вече крещи от възторг. И това е само началото... Обичаме си нашенската музика - две мнения няма!
Следват Конкурент. Налягат ме спомени от соц. време. Колко години минаха оттогава... Поглеждам скришом двете момченца до мен - "Аз съм твоят вечен конкурент..." Те пеят! Бре, да му се не види! Мятам око на дядото. Поклаща се в такт! Едва ли е роднина на някой от музикантите, мисля си. Та той е при нас в навалицата. Лудница! Особено мил привкус вкарват архивните кадри от зората на кариерата на Милена, които вървят на големите екрани от двете страни на сцената.
Холера..., Обратен ефект - заформя се солидно пого пред сцената.
Б.Т.Р. с Кирил Маричков. Залата се тресе. Всички пеят. Всички пеем!
Ахат. Звезди пада на колене. Катери се по конструкцията на сцената. Извисява мощния си глас без да се щади. Феновете реват на крак. "Аз сам си избрах тази съдба...". Не е ясно кои са родителите на двете момченца и къде са, но децата им пеят с пълно гърло. И аз пея. Опитвам се да ги надвикам. Така, де! Достолепен господин с костюм през три седалки от мен тресе глава. Очилата му, незнайно как, остават на мястото си.
Ера! Прогресив метъл с яка жица! Фънки - с тежък грим и фланелка с надпис "Пернишки районен затвор", окупира сцената с цялото си достолепие. Вади глас без да е славей, но пее човекът. От сърце.
Уикеда. Не съм им фен, така че си сядам на мястото. Но ги аплодирам, защато вдигат адреналина още. Погото вече е във вихъра си. От малка групичка се разраства все повече. С Ерол Милена представя най-новото им съвместно парче "Бъркотия".
Кольо Гилъна, а зад него отново Уикеда, свирят му. "И ето идва най-щастливият ден.." - кой не го знае това парче.
Васко Кръпката. "Храстът казал на дървото-о-о-о..." - всички знаят текста. От първата до последната дума. Децата - също. "Няма бира" - тук не само пеем, но и танцуваме. Вече сме изпили бирата, но получавам чаша "Джак Даниелс". Ега ти кефа!
Невероятно настроение! Изключителни групи...и една жена - Милена Славова. Талантлива. Естествена. Готина! Вярна на стила си. Тоалетите й са провокиращи. Върти небрежно микрофона в ръка. Рокаджийка, откъдето и да я погледнеш. Е, как да не й се радваш. Как да не я харесваш?
Акустичният сет с Ревю - отличен! Силно ме впечатли. Знаковият Васил Гюров очевидно е в настроение, не е напрегнат - обратно, въпреки че същата вечер свири на две места. Тук и на партито "Balkan Scientist Night".
Редят се класика след класика - "Ха-ха", "Месо", "Не'ам нерви", "Охолен живот", "Защо", "Отгоре", "Да закърпим небето", "Ад", "Истина", "Робърт".
"Палавите песни", които остави за финал, окончателно ни побъркват. Погото вече обхваща цялото пространство от сцената до седящите места. Тоест - всички правостоящи. За щастие няма инциденти.
Те това е концерт! Благодарим ти, Милена, за тази незабравима вечер!
Ще я помним дълго!
Коментари