Емблематичната ирландска певица Шиниъд О’Конър (ШЪнейд е правилното произношение - б.р.), която почина на 56-годишна възраст, била открита неконтактна в дома си в Югоизточен Лондон.
Пристигналите на място екипи на полицията само констатирали нейната смърт. Това съобщиха органите на реда в британската столица ден след кончината на звездата на световната поп сцена. "Сигналът на спешния телефон е бил подаден сигнал в 11:18 ч. в сряда. В него се съобщавало за жена, открита в жилището ѝ, когато вече била напълно неконтактна", поясняват от полицията. И добавят, че случилото се не се разглежда като "подозрително". Униформените уверяват, че близките на О'Конър са били уведомени незабавно за смъртта ѝ, пише "Дейли мейл". Певицата заживя в Лондон от началото на юли и определи града като свой дом. В последното си видео, споделено с почитателите ѝ в социалните мрежи, звездата разкри, че пише нови песни.
Но само 10 дни преди да почине, тя тя отправи драматично послание към покойния си син Шейн, който се самоуби през 2022 г., когато бе едва на 17 години. В публикация в Twitter в нов профил на певицата, който тя си прави през този месец, на 17 юли О'Конър пише следното: "Откакто това се случи, живея като неумряло нощно същество... Той беше любовта на живота ми, лампата на душата ми. Ние бяхме една душа на две половини. Той беше единственият човек, който някога ме е обичал безусловно. Без него съм загубена в Бардо-то" ("бардо" - в тибетския будизъм, състояние на съществуване между смъртта и прераждането; може да продължава различно спрямо подхода на човек към живота, възраст, смърт и т.н.). Все още не е ясна причината за смъртта на Шънейд О'Конър, но според множество чуждестранни медии мъката по покойния ѝ син е била непреодолима и тя е търсела начин да се освободи от нея. След загубата на момчето изпълнителката бе изключително открита към феновете си в социалните мрежи и написа в Туитър, че "смъртта на Шейн не е ничия вина, освен моя", и добави, че е в болница и обмисля самоубийство. По-късно отбеляза: "Съжалявам. Не трябваше да казвам това. Сега съм с ченгета на път за болницата. Съжалявам, че разстроих всички. Загубена съм без детето си и мразя себе си. Болница ще помогне за известно време. Но ще отида при Шейн. Това в момента е само отлагане на неизбежното". Семейството и приятелите на изпълнителката са съкрушени и пожелаха да запазят личното си пространство в този труден момент, но те също не съобщават причината за смъртта. В продължение на години певицата се бореше с психически заболявания, като открито говореше за това. През 2017 г. тя публикува видео, в което съобщи, че дълго време е искала да се сложи край на живота си. След загубата на момчето изпълнителката бе изключително открита към феновете си в социалните мрежи и написа в Туитър, че "смъртта на Шейн не е ничия вина, освен моя. Загубена съм без детето си и мразя себе си. Болница ще помогне за известно време. Но ще отида при Шейн. Това в момента е само отлагане на неизбежното". Певицата разказа пред своите фенове как детето е планирало собственото си погребение месец преди да посегне на живота си. Тя отправи нападки срещу здравните власти, и по-специално професионалистите по психично здраве, които са били ангажирани да се грижат за момчето. По-късно покрусената майка оттегли обвиненията си. Шънейд, която промени името си на Шухада Дейвит през 2018 година, обяви и че починалото момче ще бъде погребано на индуистка церемония, на която ще присъстват само тя и баща му Донал Луни.
"Страхотен човек и изумителен творец" - с тези думи рок и метъл величия определиха ирландската певица, изразявайки тъгата си от нейната преждевременна кончина в социалните мрежи. Сред първите от тях бяха Брайън Адамс, членове на Куинсрайх, Антракс, Екзъдъс, Шайндаун, Ел Ей Гънс и Смашинг Пъмпкинс.
Родената в Дъблин на 8 декември 1966 г. певица (като Шънейд Мари Бернадет О’Конър, на английски: Sinead Marie Bernadette O'Connor), привлече вниманието на музикалната критика още с първите си изяви. Професионалната ѝ музикална кариера започва когато среща барабаниста на популярната ирландска банда Tua Nua, който е съавтор на първия ѝ хит "Take My Hand". По време на едно изпълнение О’Конър привлича вниманието на собствениците на малка компания, която издава дебютния ѝ албум "The Lion And The Cobra" през 1987. Тавата е приета изключително добре от критиката, която остава очарована от изразителния и силен глас на певицата, от дълбочината и емоционалността на нейните песни. Албумът стига до челото на музикалните класации в Ирландия и Обединеното кралство. Въпреки че песните в него са очевидно некомерсиални в същината си, плочата се продава в 500 000 копия и става платинена. Това - в едно безспорно размирно, но крайно любопитно и много трудно време - десетилетието между 80-те и 90-те. След като са минали през периода на всемирната любов - а и на всемирната омраза - хората най-накрая се успокояват и започват да работят върху себе си във фитнес-залите, върху кариерата си в офисите и върху добрите съседски отношения в предградията. Малките, но значими нововъведения като тежащото половин килограм дистанционно управление и мобилните телефони с размер на тухла правят идилията тотална. Въпреки началото на декадата с нелепото убийство на Джон Ленън, периодът е от най-мирните не само заради предусещаната перестройка. MTV се появява в ефир програма от 24/7 и с клипа към парчето в заглавието на епизода. През 1982 г. излиза "Thriller" на Майкъл Джексън, който се продава в 25 млн. тираж и се превръща в най-платинения от платинените албуми в историята на поп музиката, което дава възможност на Джако да доразвие имиджа си на необособен субект, включвайки барокамера и серия пластични операции в арсенала си. Киндер-сюрпризът тепърва предстоеше. Вторият албум на ирландската вокалистка - "I Do Not Want What I Haven't Got", издаден през 1990 г., ѝ донася световна слава. Хит сингълът "Nothing Compares 2 U", написан от Принс, изстрелва проекта на върха на класациите на списание "Билборд" и превръща ирландката с бръснатата глава и бунтарския дух в световна звезда. Но тя угасна все така неспокойна... На финала на клипа сълза се стича се стича по красивото лице на момичето с големите очи. Тази одухотворена мелодия разплакваше милиони в продължение на 30 години и със сигурност ще продължи да звучи. Парчето се появява за пръв път 5 години по-рано, написано от Принс за страничния му проект Дъ Фемили и влиза в единствения албум на групата като соул балада. Саундът е тъжен, но лисва отчаяние, сякаш авторът на песента съжалява за загубената любов, но скоро ще му мине. Парчето не е издавано като сингъл. "Nothing Compares 2 U" донася на певицата номинация за най-добър албум, най-добра изпълнителка и най-добър алтернативен албум. Видеоклипът печели награда на годината на MTV. О’Конър е обявена за Артист на годината от списание "Ролинг Стоун". Албумът спечели "Грами" в категорията за алтернативна музика.
През 2002 г. тя пусна "Sean Nos Nua", жизнена интерпретация на познати ирландски фолклорни песни, който е много добре приет от критиката и публиката. Продукцията илюстрира за пореден път, че талантът на звездата се вихри с голямо въображение - тя не се влияе от модните жанрове и течения. През 2003г. следва "She Who Dwells In The Secret Place Of The Most High Shall Abide Under The Shadow Of The Almighty" - интересна комбинация от редки парчета и кавъри, плюс изпълнения на живо от улиците на Дъблин. Интересът на Шънейд към културата на растафарианите доведе до колекция от реге класики под името "Throw Down Your Arms" (2005). Три години по-късно О’Конър пусна диска "Theology", който претворява желанието ѝ да дарява топлина и душевно спокойствие чрез музиката си. Но идеите ѝ останаха все така радикални и малко неприемливи за мейнстрийм съзнанието. Голямата цел на Шънейд беше "да раздели Господ от религията".
Шънейд, която издаде 10 студийни албума, бе удостоена с приз за класически ирландски албум на музикалните награди RTE Choice по-рано тази година. Последната ѝ творба е ""I'm Not Bossy, I'm the Boss" (2014). Вокалистката мина през фолк-постпънка, през джаза, през ърбън звуците и поп кавърите, за да стигне до нещо, което е квинтесенция на интелектуалния и провокативен алтърнатив поп, а и до декларацията, че не е стигнала дотук и "не е пътувала толкова, само за да бъде жена на някой мъж". И това - изпято с ранимия ѝ, нервен глас върху изящна, баладична комбинация от електроника, рок китари и келтска мелодика... Точно тия химни я превърнаха в един от символите на Ирландия, след Ю Ту, разбира се, проклета и бунтовна като тая своя блудна дъщеря. Тя си остана сериозна и искрена в своите послания, особено чаровна в рок-ен-рол изповедите на момиче, което винаги е искало да бъде рок звезда. Тия клишета винаги ще вървят, а когато ги пее жена, наистина са по-специални. Следващата ѝ строфа имаше шанса да се превърне в химн на де що има женско на планетата, изкушено от рок. Да, но О’Конър прибърза и се самообяви за лесбийка. Как да ѝ повярваме за онова с мъжете?
Певицата без колебание изразяваше силни позиции по теми като организираната религия, правата на жените, войната, сексуалните посегателства над деца. Тя беше ръкоположена за свещеник в Ирландската ортодоксална, католическа и апостолическа църква, църковна група без връзка с Католическата църква. Шънейд не спести критиките към Ватикана, папите и Католическата църква въобще, като често се позоваваше на скандалите, свързани със сексуални посегателства над деца. Във връзка с това, Шънейд открито заяви, че трябва да се изгради нова църква, ако свързаните, пряко или непряко, с педофилските скандали не я напуснат. Бори се и срещу сексуализацията на младите певици, като дори написа отворено писмо до Майли Сайръс. "Не е готино да се показваш по този начин, Майли, опасно е", заяви О'Конър.
Ирландката има куража да се изправи явно срещу личности като папа Йоан Павел II, Маргарет Тачър, Франк Синатра, Боно… Обяви своето оттегляне от музиката през 2003 г. с думите: "Искам да живея нормален живот". Това продължи само две години, защото през февруари 2005 година тя се завърна със "записи, прицелени в духовния пазар". Към това можем да прибавим и сътрудничествата ѝ с Масив Атак, Ейшън Дъб Фаундейшън, Моби, Питър Гейбриъл, Брайън Ино, Дейв Стюърт, Джа Уобъл, Уайклеф Жан и... мразените от нея Ю Ту. Някогашната вироглава бунтарка се превърна във впечатлителна и лесно повратлива личност, която непрекъснато си създава нови важни мисии.
Първият и единствен концерт на О’Конър в България се състоя през 2011 година.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Коментари