След труден и хаотичен втори фестивален ден, духът на "Еxit" 2009 се завърна с пълна сила вчера. Третият ден от събитието ще се запомни с наистина уникални изпълнения.
Ето и програмата по ред:
1. Времето се смили и наистина подпомогна присъстващите като остана хладно, но не падна нито капчица дъжд.
2. Главната сцена, която губеше по точки от Dance Аrena-а предишните два дни, напомни защо е главна и защо трябва да се съобразяват с нея. Събота беше нейният ден.
3. Уникални Крафтверк (Kraftwerk)! Немците приземиха космическия си кораб в 22 часа. За час и половина ни пренесоха в друго измерение, напомняйки откъде е започнала електроната музика и откъде са тръгнали много съвремени електронни групи като Дафт Пънк (Daft Punk) например. Макар да съществуват от 30 години, никога не съм очаквал, че ще ме телепортират в космоса с такава лекота. А пък аз ще зяпам учудено - като малко дете в лунапарк. Невероятната мултимедия, която съпътстваше изпълнението им, накара хиляди ту да се кокорят удивено, ту да изпадат в екстаз от това, което виждат и чуват! За парчето „We Аre Тhe Robots” членовете на формацията бяха подменени с четири робота, аналогични на техния външен вид. След това пък се появиха в светещи зелени костюми и атмосферата на сцената напомни за неповторимия филм на Стенли Кубрик „Една одисея в космоса”. Само че 2009. Гостите дори изпълниха едно парче на сръбски, хвърляйки публиката в екстаз след всеки рефрен. След по немски перфектното изпълнение към 23.30 ч. стилно, един по един изчезваха от сцената, като се покланяха и обираха овациите на феновете. За край прозвуча звуча титаничното парче „Music Non Stop". Крафтверк направиха един от най–забележителните и запомнящи за мен се пърформанси от всички издания на "Еxit" до сега.
4. След тях сцената се подготвяше 40 минути за Моби (Moby) – вероятно най–голямата и най–дългоочакваната звезда на фестивала. Беше придадена невиждана дълбочина на стейджа и добавени доста прожектори, така че малко след полунощ хедлайнърът да се появи в пълен блясък. Той излезе с китара в ръце, а в шоуто му се включиха цигулки и две невероятни вокалистки, които помогнаха да представи по най-убедителния начин всичките си хитове накуп. Разбира се, феновете пощуряха. Няма да е лъжа, ако кажа, че публиката от почти цялата крепост слушаше изпълнението му. Част от останалите сцени бяха притихнали, гледайки прякото му излъчване.
Участието на Моби съвпадна с излизането на най–новия му мистичен и тъжен албум „Wait For Me”. Той се вдъхновенил за него от режисьора Дейвид Линч, на когото изпълнителят посвети цяло парче. Прозвучаха „Why Does My Heart Feel So Bad” , „Lift Me Up” , „Feeling So Real”, „Natural Blues”. Парчето “Porcelain” бе специален поздрав към фестивала - за него Моби бил чул, че е единственият фестивал в света, възникнал в знак на протест. Стигна и по-далеч: извини се на сърбите от името на своята страна и ги поздрави, подчертавайки, че най–лошият президент в историята на САЩ – Джордж Буш, вече го няма. Сърбите крещяха зверски, но на мен ми се стори странно и неуместно Моби да проявява подобна политическа ангажираност. Преди 2 години, въпреки че имаше потвърдена дата за участие на фестивала, Бьорк (Bjork) беше отрязана от сърбите заради гражданската й позиция в подкрепа на каузата за Косово. Онова, което оразличава музикантите от политиците, е това, че песните са тяхната сила, а пък силата на музиката е да събира хората. Когато изразяват политическа ангажираност, те винаги рискуват да попаднат в мътни води и да разделят хората. Въпреки това изпълнението на Моби в Петроварадинската крепост беше най–голямото събитие на фестивала според мен до сега.
5. За моя, а и не само за моя, изненада обаче, уникалните изяви не свършиха дотук. На Dance Аrena-а се беше появил огромен светлинен куб, който чрез светлинни илюзии и заигравки с третото измерение променяше формата си. В средата на тази сложна конструкция стоеше безподобният Етиен де Креси (Etienne De Crecy) и управляваше пулта - музикално и светлинно. Само французин можеше да се появи по този ултра-електро-изискан начин на величавата сцена. Чрез него тя отвърна на удара тази нощ и даде още една заявка за най–уникални гигове на събитието.
6. Последва проекът Sweedish House Mafia – Себастиан Ингросо (Sebastian Ingrosso) и Стив Анджело (Steve Angelo), макар и без важната подправка – третият им член Аксуел (Axwell). Два часа безпардонен хаус и ремикси на Евритинг Бът Дъ Гърл, Моджо, Робин Ес и много други. Слънцето отново се появи, а танцуващите пееха щастливо на всяко парче, пуснато от „мафията”. Двамата бяха поредните диджеи, почели покойния Майкъл Джексън (Michael Jackson), като пуснаха в оригинален вариант "Billy Jean".
7. Десертът на третия много силен ден - в 6 сутринта, бяха Ерик Придз (Eric Prydz) и Адам Байер (Adam Beyer). Двуметровият немец взе превес и претъпканата сцена бе потопена в дълбок техно океан. За добро утро...
...макар че на този безспорно голям фестивал никога да не е ясно кога започва и кога свършва денят!
Коментари