Докато краката едва държат част от бургаската публика след 200%-овия гиг на Скънк Ананси (Skunk Anansie), нови и нови посетители се втурват надолу по стълбите към главната сцена.
До момента именно на Моби (Moby) се пада честта да види пълен целия централен плаж.За първи път. Скоро поне половината от фестивалното парче е покрита с хиляди и хиляди желаещи да танцуват. Тълпата посреща корифея на електрониката и неговата група с щастлив писък. Партито стартира веднага, просто на момента.
Денс хит след денс хит. После още денсхитове. Още, и още... Пълна програмa: от "We Are All Made Оf Stars", през "Bodyrock" - до "Lift Me Up". Мис Джой пуска прекрасното си дебело гласище, и всички скачат. Дори тези, които са се почувствали напълно пренаситени от предишния гиг, но все още стоят около сцената.
За Моби е най-важно дали се забавляваме. Десетки пъти ни пита "Are you having fun?". Десетки пъти тълпата му отговаря с лавина от щастливи крясъци.
Обикновено реакцията е едно тихо: "Oh, good". На мен обаче нещо ми липсва, сигурно защото съм го гледала и друг път и съм донесла твърде много очаквания за този лайв. Моби звучи различно в България - по-малко политически послания, по-малко рок, и повече денс. Звучи перфектно, което не е учудващо, но някак по-внимателно. Сякаш много внимава да не сбърка нещо - няма кавъри на Велвет Ъндърграунд, няма безкрайни абстрактни импровизации. Артистът залага на спретнати бийтове и добре подредени баси, излизащи изпод пръстите на мълчаливата Светлана Василева. Българката в бенда на Моби от десетина години.
Шегата на хедлайнъра, че сега ще извирят по десет секунди от златните рок хитове бива приета с възторг, който прераства в пълна щастлива истерия, когато бандата захваща Нирвана (Nirvana). Въпреки възторга обаче музикантите не продължават с експеримента.
Посвещават "Porcelain" на България, при това много преди края на концерта, далеч преди момента, в който басистката все пак ще проговори на родния си език.
Гостите успяват да задържат десетки хиляди във въздуха за два часа. Изобщо: велики са.
Но остава съмнението дали Моби не мисли българските си фенове за крайно консервативни денс маниаци, които се интересуват само от най-популярните му парчета.
Коментари