Морчийба прелетяха с непосилна лекота над ParkLive 2010

Към края на гига на Белослава посетителите на "ParkLive" 2010 в Терминал 2 на столичния аеропорт снощи бяха толкова добре подсладени, че с радост подскачаха из езерцето пред главната сцена.

Почти никой не се отказа от мястото си (било то в една педя вода или на някое сухо островче), а Морчийба (Morcheeba) закъсняха с толкова малко от обявеното в Интернет, че по-скоро можем да ги броим за подранили според фестивалните стандарти.

Само двайсетина минути трябваха на екипа им да подреди инструментите. Още и още фенове смело нагазваха пред сцената, а концертъът започна повече от ударно с "The Music That We Make" и още две парчета, на които всички знаем текстовете. Вокалистката Скай не спираше да се шегува на тема кал локви и плуване, а сравненията с прочутия фестивал "Гластънбъри" бяха неизбежни. Дъждът обаче се отказа да разваля празника на британците и ни заобиколи точно тази вечер.

А то беше празник като никой друг - от сцената се лееха китарни рифове и електронни красоти заедно с свободния като вятър глас на Скай. С нулево усилие и усмивка - широка от единия до другия край на сцената, г-ца Едуардс развяваше тюловете и панделките на червената си рокля, шита според думите й от самата нея, и пееше ли, пееше с онзни неин сладностно-дрезгав тембър, който очевидно лекува всяка рана. Включително и неразбирателствата между братята Годфри и истинската фронтдама на групата.

Към средата на концерта Морчийба захванаха да споделят и впечатленията си от страната. Ако досега сте се чудили каква е тайната на България и защо всеки артист, който гостува у нас е така впечатлен от публиката ни - ето го отговора на загадката. "През цялото ни турне", каза Скай, "което досега мина през Германия и Русия, никой не се сети да ни донесе трева. Но тук веднага ни подариха, и то българска". С това въведение формацията развъртя вероятно забранена цигара. "За това сме дошли от при вас от Русия - с любов", довърши Скай върху началните акорди на "From Russia With Love".

Имаше и още изумителни моменти - с пеене на публиката, танци в калта и главозамайващи китарни сола. Имаше бисове, които като че изненадаха музикантите с ентусиазма си.

Но най-вече имаше от онова философско спокойствие, което само Морчийба могат да донесат на душата.

Надявам се никой да не го отдаде на това, което е пушил в неделя вечерта.