"Ще бъде ли красиво?" – с този въпрос 3-4 годишно момиченце се обърна към (май) баба си на седалката зад мен в зала 1 на НДК снощи.
Всъщност, всички почитатели, препълнили помещението в очакване на балет Тодес, се въртяха нетърпеливо. И те очакваха красотата.
Тази зала съм я виждала препълнена страшно много пъти, но очите ми все още не могат да свикнат с гледката на толкова много хора, коренно различни, на различна възраст, с различни ценностни системи, статус, хобита, събрани на едно място само заради общата си страст към изкуството.
Танцът за мен е музика. Да, няма звук, ще кажете, но не сте прави – звукът е вътре в тялото, звукът е приплъзването на краката, звукът е резонансът между стъпките. Танцът е звук. Танцът е и разказ. Танцът говори свой език. Езикът на телата и музиката, слети ведно. Той е от всичко по малко. И със сигурност пленява всяко сетиво и разпалва емоциите.
Тази нощ пред мен се изливаше звук на красиви и гъвкави тела. Тодес пристигнаха по покана на "Degris" и разказаха много неща – за страстта, за битките, за иронията на живота, за забавлението, за кавгите, за любовта и раздялата, за прелъстяванто и за дърпането на конци, за това как живота може да се обърне на шега и забавление или как човек може да стане марионетка.
Модерни танци, акробатика, хип-хоп, джаз, брейк, диско, малко етно – стиловете нямат никакво значение всъщност. Шефката Алла Духова е научила своите танцьори да посрещат нотите и телата им да резонират в синхрон. Те неслучайно украсиха с присъствие шоутата на такива звездни артисти като покойния Майкъл Джексън (Michael Jackson), Марая Кери (Mariah Carey) и Рики Мартин и много други.
Дъхът спираше, пулсът се усилваше, ръцете удряха с паузите на музиката. Светът беше станал пластичен и пъстър. Костюмите - семпли и стилни или със силен акцент, който кореспондираше с разказите на гъвкавите тела. Спектакълът прехвърляше пред очите феерия от емоции и ни луташе ту в едната крайност, ту в другата – между многолюдна, препълнена сцена и уединение на две тела. Съвсем преднамерено балетът ескалираше напрежението на публиката с динамика и хъс, а после нежно утешаваше напрегнатите мускули и ни потапяше в страст. Въздухът около сцената пулсираше, като караше хората да потропват с крак, седнали в меките столове.
Танците не бяха плавни, точно това им беше хубавото. Имаха толкова насечен ритъм – спираха, хората започваха да аплодират, после рязко започваха отново. Разкъсаният ритъм на музиката на телата накъсваше дъха и възбуждаше нетърпението на аудиторията.
Тодес не представиха спектакъл, който върви праволинейно, очаквано, логично. Напротив, постоянните обрати на динамиката и гъвкавата хореография оставяше твърде малко място за предсказуемост.
Усетих как мускулите ми се изпъват и свиват и цялото ми същество искаше да танцува. Мислено и аз бях там – на сцената. Предполагам, че и повечето от присъстващите - също. И това е поради простия факт, че трупата бе безкрайно откровена - топла и усмихната, напрегната или страдаща, възбудена и замаяни от страст. Гледах очите на танцьорите и мислех как рецептата за успеха се крие именно в силата да бъдеш открит пред претъпканата зала.
Е, истината е, че са необходими и ... еми няма как да не го кажа леко жаргонно, но пък много подходящо – необходими са брутални тренировки. Личеше си руската школовка – потворение на движенията до несвяст, репетиции до пълно изтощение, разтягане на всеки мускул до неговия предел. Но смисълът на всичко това се вижда, когато публиката ръкопляскаше и удоволствието се четеше както в очите на танцьорите, така и в нашите.
За финал балетът беше представен – един по един танцьорите излизаха пред нас, усмихнати и задъхани.
На тръгване имах чувството, че познавам всеки един от тях вече лично. Че не съм била на спектакъл, а аз самата съм танцувала във вихъра на нощта.
Изпратих уморените стъпала на танцьорите, които още същата нощ заминаха за шоуто си във Варна и си затанцувах лекичко под полуоблещената луна.
Когато имате възможност следващия път да потанцувате и вие – направете го: с целите хъс и страст.
Заслужава си!
Коментари