На скорост по течението с Boris S. Епик техно!

Пътувах с метрото.

Отивах на техно парти в "4 км". Десет месеца бяха минали от последното голямо техно парти в София, си мислех. Тогава бях приятно изненадан от Ренесанс (Renesanz)... които обаче като че ли няма да организират повече гонки – лошата новина. И сега?

Сега с нелеката задача да метнат всички хард фенове отново в течението се нагърбиха организаторите на Hard Love. Германецът Boris S бе гостът, който бяха поканили. Той дойде, дойдоха и роботите.

Влязох в залата, захвърлих си якето и се гмурнах в аквариума. Посрещнаха ме момичета в бяло по двойки – някаква игра за цигари. Можеш да спечелиш кутия с цигари. Всъщност, не можеш да не спечелиш, всички препушиха. Даваха и дискове с техно, добри. Силните светлини ме накараха да се скрия зад колоните, откъдето се разтанцувах постепенно, докато Смърфа сменяше Мис Лидия на пулта. Звукът бе перфектно изчислен –  тези хора не се занимават от вчера с това. Темпото бе приятно натопорчено, когато едрият германец застана зад командния си пулт като Хан Соло в Хилядолетния сокол от "Междузвездни войни".

И започна не по–малко епично: извисяващи реплики или цели монолози; бавни семпли или мелодии; после завръщане в топлата стая, до камината на жежкото тъгъдък – тъгъдък. И пак епика след това, вместо преход към техничните серии от удари без ръкавици. Подобно нещо е епик хаусът. (Най– яркият пример за подобна манджа е "Insomnia" на Фейтлес (Faithless), както и доста от ударите на Си Джей Болънд (CJ Bolland). Само че там това се случва в самите парчета, a тук пред мен се заплете цял сет от новост, която може да се определи единствено като епик техно. В него звучаха дори класически арии, химни, които постепенно превземаха вниманието. И точно когато започваха леко да унасят по добре утъпкана пътека, внезапно се изстрелваше цял сноп отровни стрелички, насичащи небосвода на милион малки парченца.

Застанах извън залата, малко пред прага на отворените двери с лице към навалицата. Около мен беше светло, а отпред рамката обгръщаше тъмна картина: жужащ кадаиф от тела, плътен тънък слой глави горе, над него - премреженият зад ръце пулт с диджея, а най–горе - пулсиращите светлини. Напречно сечение на река, която гъмжи от живот. По дъното на малката Амазонка вършееше германският танк Борис с по няколко оръдия на всички страни. Може би бях при устието, там, където течението свършва. Отвреме навреме, подобно на риби, от общата маса изплуваха образи по един или повече и ме заобикаляха като стърчащо насред водата дърво.

Край мен премина слаб юноша с шапка. Кръстосах очи за миг с неговите. Мигът спря, забоксува и даде накъсо - това не бяха очи, а две черни дупки от клепач до клепач. Друг, край една  мивка, на излизане от тоалетната, влязъл във филма "Тринайстият воин" с Бандерас... където в голяма бъчва с вода един след друг се мият много мръсни, потни, брадясали, средновековни бандити и всеки от тях оставя по нещо от себе си в общата смес. Наоколо обикаляше и папа (нагласен специално за Хелоуин). С червено–черна мантия, кръст на гърдите, шапчица на главата  – всичко както си му е редът. Даже подаваше ръка за целуване с папския пръстен. Посочваше и грешници сред момичетата тук–там. Един от най–истеричните подскачащи водни обитатели бе гол до кръста. Оказа се, че аз танцувам, той - не, а погледът ми скочи върху него. Образът веднага протегна ръка с цигара и се заизвинява, че не танцува. Все едно сме били заедно там от началото. Непознат беше. А на колко ли още се е извинил?
 
През това време Борис продължаваше да налива яко във воденицата от всичко в премерени дози. Умело намесваше дори брекбийт. И колкото и да е банално отбелязването на Продиджи (Prodigy) в който и да е сет вече, прозвуча "Out Of Space". Само че в най– добрия, НЕВЪЗМОЖНО ДОБЪР, ремикс. Че и на живо. С напредване на времето качеството на смесването се бе усилило правопропорционално.

Като Германия на Световно първенство по футбол – в последните минути вместо да се изморят като другите, останалите, нормалните?... играят по–силно и от началото.