Българският рок не е мъртъв. Това доказа премиерата на "Бъди какъвто си" – първата стихосбирка на "Златното перо" на рока Александър Петров, която се появи в каталога на издателство "Сиела".
Sofia Live Club приюти над 400 души, уважили празника на един от най-добрите български текстописци. Сред официалните гости на събитието бяха Михаил Белчев, композиторът Димитър Щерев, бившият президент Петър Стоянов, група Б.Т.Р., журналистите Ники Кънчев и Иван Гарелов.
Самият Александър Петров откри премиерата с кратко пояснение защо луксозното издание побира само 55 от творбите му и изрази радостта си да види текстовете, озвучавали в продължение на 25 години стадиони, площади и радиа, и на хартия.
Малко след това група Фактор пренесе публиката "В друго време, в друг свят", припомняйки хитовата "Приятели", а Стенли от Тангра изпълни в акустичен вариант прекрасната "Жулиета".
Димитър Кърнев и Дидо от D2 също поздравиха автора и му направиха специална изненада, канейки на сцената Боби Косатката, който зарадва всички с изпълнение на "Безсъние". С изпълнението на красивата Ния, както и с километрична опашка за автографи завърши вечерта на 14 май, която припомни на всички какво е да дишаш свободно с нетипичната, смела и лишена от суета поезия на Александър Петров.
В "Бъди какъвто си" меломаните ще открият текстовете на култови рок банди като Тангра, Фактор, Диана Експрес, Сигнал, както и произведения, които се превърнаха в химни на свободата, бунта, промяната и надеждата за един нов, по-добър живот.
Луксозното издание с илюстрации и твърди корици събира 55 творби на автора, някои от които навяват носталгия, други вдъхват оптимизъм, трети – непримиримост и сила.
Името на Александър Петров отдавнна е вписано между българските поети, които вече са част от съвременната ни култура. Неговият специфичен наттюрел, лиричната му стилистика, осезаемата предметност на ситуациите и образите, които пресъздава, правят стиховете му достъпни, демократични, разговорно-диалогични. Те носят финеса на меланхолията, на градската чувственост и гражданската чувствителност, извикани са за живот от творец, когото никога няма да видиш с вратовръзка, а по-често с халба бира в ръка, отбелязва поетът Румен Леонидов.
Снимка: Никола Гюлмезов
Коментари