Narcotango: дълбоката прегръдка между тангото и електрониката

Narcotango - една от най-интригуващите формации за модерно танго, ще свири за първи път пред българските меломани.

Събитието, организирано от "ТангерИн" (Tanguerin) , ще се състои в Sofia Live Club от 20.30 ч. днес.

Narcotango е проект, създаден от аржентинския музикант Карлос Либедински през 2003, когато той издава едноименен албум с авторски композиции, съчетаващи танго и електронна музика.

Няколко години преди това Либедински започва да танцува танго и този опит се оказва повратна точка в музикалните му интереси. Интензитета на милонгата (парти в Буенос Айрес, на което се танцува аржентинско танго), новите изразни средства, които се развиват от танцьорите и растящият интерес на младите хора в Буенос Айрес към музиката, слушана няколко поколения назад, го вдъхновяват да създаде мост между традицията на тангото и 21-и век. Така през 2001 той решава да интерпретира електронни версии на две известни класически танга – "Duo de Amor" на Астор Пиацола и "Mi Buenos Aires Querido" на Карлос Гардел, които впоследствиe включва в албума "Narcotango".

Групата пристига у нас в състав: Карлос Либедински-бандонеон, Фернандо дел Кастийо - ударни, перкусии и семпли, Марсело Тот - китари, бас и семпли и Мариано Кастро - пиано, синтезатори и семпли.

"Narcotango" е дълбока прегръдка между тангото и елекронната музикална атмосфера на нашите времена. Когато на дансинга останат няколко двойки и усещането за магия витае в пространството, когато изтощените след часове танцуване тела отказват да сложат край на вечерта, тогава се ражда "Narcotango". В такива моменти започнах да си представям музиката, която исках да танцувам и да наблюдавам другите да танцуват. В тези часове наркотичната сила на тангото кара хората, веднъж попаднали в тази вселена, да не искат да я напуснат. Защото тангото е като магия, която предизвиква едно невероятно, чувствено и силно пристрастяване", споделя Лебедински композирането на дебюта на формацията.

Въпреки че албумът е издаден от независим лейбъл и информацията за него често се предава от уста на уста, "Narcotango" става известен по целия свят само за няколко месеца и предизвиква невероятен фурор. Проектът веднага бива идентифициран като новото електронно танго и бързо се превръща в част от съвременното градско звучене на Буенос Айрес, заедно с музиката на формации като Gotan Project, Bajofondo, Tanghetto и други.

"Чувственият и страстен звук на "Narcotango" позволи на стария дух на тангото да се прелее в модерните времена. Невероятно креативен и смущаващ с иновативността си албум, обсебващ с пристрастяващите звуци, които изникват от всяко произведение", пише известният аржентински журналист Карлос Иглесиас през септември 2003.

След успеха на първия си албум, проектът се оформя като самостоятелна група, която продължава да омагьосва публиката и да печели нови привърженици, издавайки още 2 студийни и един концертен диск. Като признание за музиката и приноса им към новото електронно танго, музикантите са номинирани през 2009 за най-добър албум в категория за електротанго на най-престижните музикални награди в областта на танго музиката, Gardel Awards, а през 2009 и 2010 получават номинации за Latin Grammy за най-добър танго проект.

Към днешна дата съставът се е утвърдил като една от най-важните референции за новата музикална и културна форма на тангото с над 20 международни турнета зад гърба си, изявявайки се на най-престижните места и най-големите фестивали в Америка и Европа.