След като преди около година чух за първи път Джейми Уун (Jamie Woon) с парчето "Night Air", не спрях да си припявам - къде наум, къде на глас, текста на песента дълго време след това.
Същото се случи и със следващото изпълнение - "Lady Luck"... А страхотният албум "Mirrorwriting", който излезе по–рано тази година, ме зариби окончателно.
Когато дойде вестта, че Джейми ще има концерт в България, беше ясно като бял ден, че МуSound.bg за пореден път ще си свърши работата суперпрофесионално. Каквато е практиката на специализирания за музика сайт (един от единиците, които публикуват авторски материали и репортажи, а не минават метър само с анонс за проявата).
Е, дори и без акредитация, MySound.bg пак си е на мястото - в епицентъра на всяко събитие (концерт, парти, вечеринка, ивент, репетиционна спявка), което си заслужава.
Естествено, и пред сцената, на която е Джейми Уун.
По принцип е трудно да се провалиш като организатор на концерт, особено пък ако мястото е Sofia Live Club. Не заради друго, а защото този клуб най–накрая намери своето амплоа и е домакин на едни най–интересните изпълнения на живо в София.
Така че когато Джейми излезе в светлината на прожекторите - малко след 22 часа, изглежда тя бе построена като за неговия размер обувки. Заедно с него, като музикален помощник, се появи и приятелят му Джеймс Ууд, който осигуряваше специалните ефекти зад пеенето на Уун.
Последва около час и половина меланхоличен нощен концерт. Може би ще трябва да гледам още две-три изяви на Джейми извън България, за да ви кажа дали поведението му на сцената си е такова, или само тук беше по този начин. Вярно, това беше акустичен рецитал и все пак... Целият "Mirrorwriting" бе изпят без капка страст. Без капка вълнение, че е - при това за първи път, пред някакви хора, които доста ентусиазирано му ръпляскаха. Между другото, май не само аз усетих, че на парчетата им липсваше бързината на албумните версии, а защо не и по- бърз биийт... Откакто се появи дебютът на певеца, почти всички парчета от него бяха ремиксирани десетки пъти и то суперуспешно (от кого ли не), а самият Джейми бе представян като мултиинструменталист... Следователно, можехме да очакваме мааалко по–жив саунд, особено когато става въпрос за нощен концерт, в средата на работната седмица.
Не се наемам да коментирам надълго и нашироко стила, в който се представи гостът. Самият той го определя като ритъм-ен-блус, а оттам и всички медии го сочат за такъв, Но, да речем, звученето на Джейми наистина е най– близко до този стил... (Както знаем, стиловете отдавна не са това, което бяха). Трудно е да се отрече, че Стиви Уондър не се е намесил в развитието на Уун! Въпреки че очаквах повече, Изявата ми хареса, защото публиката беше млъкнала и се беше приближила до изпълнителя през цялото време - в очакване на следващото парче. Харесах концерта и защото смятам, че Джейми е в такъв момент от кариерата си, от където може да поеме - все по интересни пътища. И имам усещане, че той все пак ще избере най–интересния от тях. Поне ще можем да говорим след време, че сме го гледали като изгряваща звезда.
Саундът се позабърза, когато след края на Джейми зад пулта застана Дейвид Кенеди, известен като Pearson Sound, а като Ramadanman. Именно с последното си име, диджеят нашумя, често пускан от своите световни колеги в техните сетове и най–вече в миксовете на Фетбой Слим (Fatboy Slim). За съжаление обаче, след изпълнинеито на Джейми, иначе пълният клуб почти се опразни. Пък и Pearson Sound се оказа твърде прогресивен за останалите ентусиасти (в сряда вечер).
Така премина нощта, посветена на Джейми Уун. Но още днес - навръх Студентския празник, ще станем свидетели на друга интригуваща визита.
На какво е способна още една надежда на модерната британска музика - именно Ben Westbeech, ще стане ясно в столичния клуб "Четири стаи".
Коментари