Извън всички стереотипи за фламенкото - филми, горещи страсти, жени с рози в косите, това, което често забравяме, е, че то е традиция, която съчетава не само танц, песен и музика, но и определени социални отношения; че до преди век фламенкото е било част от живота, не много различна от хората и седенките в България.
Разликата, естествено, е в темперамента. Това, което сега звучи изчистено и ошлайфано по световните джаз радиостанции в оригинал, е наситено с такава нестройна, дрезгава лудост, че по-изнеженото ухо може и да не го понесе.
В случая с Nuevo Ballet Espanol (Нуево Балет Естаньол) възмутени и изнежени уши нямаше. Спектакълът Cambio de Tercio бе поставен крайно артистично в зала 1 на НДК оная вечер.
България винаги е била плодородна почва за фламенко съставите, а точно този направо скри шапката дори на най-преситените фенове на испанската култура у нас. Не случайно на двамата хореографи и водещи танцьори в трупата (Анхел Рохас и Карлос Родригес) им се наложи по няколко пъти да молят публиката да спре да ръкопляска. Собственият ни възторг заглушаваше невъобразимо сложните перкусионни сола, които изнасяха с обувки по дървения под.
А това бяха невороятни сола: танцьорът като че не помръдва, но цялото му тяло се тресе демонично и дава ритъм на постоянните караници на двете вокалистки - автентични андалуски майчици (Мария дел Мар Фернандес и Мария Роса Наваро "Ла Диви"), които нареждат във възхитителна дисхармония безкрайни тиради сурови, дрезгави, вайкащи се, и натоварени с почти непоносима емоция трели.
Следва поредната обща сцена, в която модерният балет не е успял да прикрие първичната грубост на танца. Грацията се появява там, където най-малко я очакваме. Жени и мъже се движат изгърбени, разкъсвани между любовта и агресията, фокусирани много повече върху емоцията, отколкото върху съвършенството на танца си. Синхронът не е пълен, но не е и нужен - когато ритъмът се задава главно с пляскане, викане, тропане по пода и спорадичните включвания на кахон, китара и цигулка, очевидно целта не е изпълнение по ноти.
И точно необузданата енергия на андалуската традиция прави този балет и модерен и общодостъпен - фокусиран много повече върху въздействието си, отколкото върху някакви правила на танца и музиката. А въздействието е предсказуемо.
Всички искат бис и получават последна изненада - двете певици също се хвърлят в танц.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари