Харесвам Нувел Ваг (Nouvelle Vague) още от времето на дебютния им албум, затова очаквам техния първи концерт в България с нетърпение.
Умишлено не гледам клипчета в Тубата и сетлистове от участията им - искам да ме изненадат.
Подгряването е предоставено на Елза и Жулиен от френското дуо La Boétie. Модерният минималистичен електро звук на групата, повлиян от френската колд уейв вълна от 80-е години на миналия век, успява да размърда понапълнилата се зала 3 на НДК снощи. След стегнат 35-минутен сет двамата ни благодарят и се прибират зад сцената. Малко по-късно Жулиен щеше да се върне на нея, за да свири на бас заедно с Нувел Ваг.
Ето ги и тях. Излизат четирима музиканти и две от певиците, с които групата работи, за да открият концерта си с умопомрачителен кавър на един готик рок химн – "One Hundred Years" на Кюър (The Cure). Бавното темпо е в тотален противовес на оригинала. Още в този момент се убеждавам, че Нувел Ваг не са обикновена кавър група, въпреки че цялото им творчество е съставено от преработки на чужди песни. След мрачното начало, музикантите ни предлагат своето свежо виждане за друга една класика от 80-е – "Master And Servant" на Депеш Мод (Depeche Mode). В студийната версия на парчето бекинг вокалите са изпяти от Мартин Гор - изключителна чест, която подкрепя думите ми по-горе. Мартин не е на сцената, но песента се харесва и така. Подът се разтриса от следващите няколко парчета, които ни връщат в пънк ерата. Докато слушам суровата "Guns Of Brixton" в боса-нова аранжимент, си мисля, че колкото и странно да е на думи, на тези музиканти им се получава да свирят пънк и ню уейв с акустични инструменти и аранжименти, при които на моменти е трудно да се сетиш кой е оригинала на песента.
Двете вокалистки - Лизет Алие и Марева Галанте (на снимката вдясно) - Мис Франция (защо тук нямаме такива миски?!), вдъхват нов живот на познатите парчета. Основателите на проекта - Марк Колин и Оливие Либо, твърдят, че работят с певици, които никога не са чували оригиналните песни, които ще изпълняват. Възможно ли е да не си чувал "Blue Monday" на Ню Ордър (New Order)? Ние я чувамеи сега. Залата вече е изцяло отдадена на музиката. Не виждам хора, които да са безразлични към случващото се - група наконтени мадами, подочули, че Нувел Ваг са модерни, танцуват на песен на Бъзкокс, а заклетият металист, който стои до мен, започва леко да си тактува с крак. Безспорно е, че музиката обединява хората! Пънкария има не само в оригиналите, но и на сцената, особено по време на изпълнението на "Too Drunk To Fuck", когато двете французойки са в стихията си. Ръка от публиката подава патронче с узо на Лизет, която не се свени да отпие. Фронтменът на Дед Кенедис (Dead Kennedys) - Джело Биафра, трябва е доволен от тези беснеещите негови "дъщери".
На този концерт има колкото за слушане, толкова и за гледане – без компромиси и в двете отношения. Публиката се разпява по време на меланхоличната версия на "God Save The Queen". Уникално е! Не мога да не съм щастлив, докато слушам "Just Can’t Get Enough" на Депеш Мод, "Metal" на Гари Нюман, "Bela Lugosi’s Dead" на Баухаус и "Love Will Tear Us Apart" на Джой Дивижън, част от които бяха изпълнени на първия бис. Без значение е, че част от публиката вероятно никога не е чувала оригиналните изпълнения на тези банди.
Залата започва да се изпразва от посетители. Това ли беше всичко? Не! Успяваме да извикаме групата за една последна песен, и то каква – "In A Manner Of Speaking" на Токсидомуун. С нея приключи последният концерт на музикантите от източноевропейската част на турнето им. Час и половина, за които си струва да се живее.
Поклон!
Радвам се, че успях да гледам Нувел Ваг на живо. В същото време съжалявам, че много от приятелите, които трябваше да са там, пропуснаха този концерт заради високите цени на билетите.
Надявам се думите, които прозвучаха от сцената към българската публика, да се окажат истина: "See you next year".
Снимки на Яна Анчева - в секцията ни "Галерии"
Коментари