Пако де Лусия (Paco De Lucia) е за трети път в София.
Веднъж с Ал Ди Меола и Джон Маклафлин и после самостоятелно. Сега е поканен е от Sofia Live Club да изнесе финалния концерт от своето турне, представящо последния му албум "Cositas Buenas".
Зала 1 на НДК е пълна без да се пръска по шевовете. На сцената има красиви тропически растения, които пресъздават среда, в която се e зародило фламенкото. Това е испанската област Андалусия. В оркестрината е рехаво. Забелязвам Николо Коцев и Георги Ковачев (китарист на Старт с Развигор Попов).
Светлините гаснат театрално. Пако излиза сам, аплодиран от всички. На китарата му пише Paco De Lucia. Един от най-виртуозните китаристи в света свири седнал и още с първите чисти акустични тонове в залата се разстила магия, която изисква внимателно слушане.
Един по един на сцената намират местата си останалите от групата – общо осем мъже с черни панталони и черни лъскави обувки. Ударни инструменти - Пираня, Ален Перес от Куба - бас, Антонио Серано – хармоника и клавиатура, Антонио Санчес Палома - акустична китара и трима ръкопляскащи в темпо (палмас) певци – Дукенде, Дажид де Хакоба и Фару. Един от тях извисява дрезгав гневен глас, в който е събрана мощта на човек, търсещ нещо. Все едно търси някого в каменна пустош.
В средата на сцената има малка платформа. На нея се изправя фигурата на Антонио Фару – съразмерно развит красавец с коса до кръста. Започва леко потропване с токове в такт с ръкопляскането, вдига ръце и обхожда платформата. Изглежда като тореадор, който разучава бик.
Но само изглежда. Фламенкото е жанр на циганите, съчетаващ пеене, свирене и танц. Танцьорът изпълнява роля на ударни инструменти. Пако и компания свирят по-скоро акомпаниращо на отривистото тропане. Сменят се настроения в общия звук – от леко игриво до чувствено и драматично. Танцьорът извива пируети, заковава се като пирон, тръгва в бърза стъпка с тревожна гримаса. Драматично – търси жена. След малко тя присъства в нежните движения на ръцете му. Той се пъчи, раздърпва дрехите си, косата му се вее ветровито около него самия. Звукът се усилва, Пако прави китарни чудесии и... стоп! Танцьорът е в поза на победител. Ние сме на театър.
"Най-важното нещо за фламенкото е езикът. Той трябва винаги да е фламенко, но формата можеш да променяш непрекъснато – хармонията, ритъма", каза китарният маестро в интервю за радио Джаз FM.
След антракта групата се впуска в свободни импровизации на фламенко. Втори певец тъжно се провиква, раздира цялото пространство, трескаво стиска ръце в юмруци. Нова драма на търсещия, на загубилия, на тъжния. Китарната феерия продължава в забързано темпо. Соло на хармоника и клавирни пренасят обстановката към блус в Луизиана. Соло на високо настроен бас с лек дисторшън като на Джако Пасториъс. Джаз! Соло на ударни инструменти само с ръце - като Джон Бонъм. Нашият танцьор е в нов костюм и с нова драма на платформата, която чудно как не е пробита от мощното, бързо тропане. Все едно слушам соло на Йън Пейс. Танцът на Фару е кулминация на концерта.
Гостите са покланят. Пет минутни овации на крака за бис, който продължава 15 минути. В лицата на публиката има само едно – щастие от среща с виртуози от световна класа. Те получават букети, които сърдечно подаряват на публиката.
Край на концерта и начало на зимата със свиреп студен вятър и хоризонтално брулещ сняг навън.
Коментари