НДК, зала 1.
19.45 часът в съботната вечер, оставена за размишление преди изборния ден.
Аз отдавна съм направил своя избор. Меломанът у мен ще гласува за Патрик Брус Матини (Pat Metheny). Настанявам се зад озвучителя, макар и леко разочарован заради ненапълнената зала, въпреки ниските цени на билетите и намаления бой на местата, което си обяснявам с факта, че да разбираш музиката на Матини е подвиг, който дори голяма част от присъстващите все още не сме извършили.
Оглеждам смело физиономиите на родните музиканти от всички стилове, търсещи своите места в залата. Ангел Зарберски-син, Калин Вельов, Явор Захариев от Гравити Ко. (Gravity Co.), Васил Пармаков... със светнал поглед предвкусват срещата с виртуозния джазмен (А някои от тях - и с още един именит музикант - Sonny Emory, чийто концерт предстои в Sofia Live Club два часа по-късно).
Знаменитият китарист и музикантите от неговото трио излизат в 20.20 ч. Без излишна увертюра, с небрежна усмивка и неприкрита гениалност, порасналото момче от Мисури поведе публиката на фюжън пътешествие през места, чиито пейзаж е звукът. Джазът, по-точно! Геният ни обсипа с музика от много различни албуми и определено се реваншира за нашето дългогодишно очакване да го видим на живо, както обеща в своето интервю за зрителите на ЬТV. На "номада" партнираха удивителните Лари Гренадиър (бас) и Бил Стюарт (барабани). Триото ни поднесе титулната пиеса от албума "Bright Size Life" (1975) от култовия първи студиен албум, записан с покойния титан Джако Пасториъс. "Question & Answer" и "Change Of Heart" "разсвириха" окончателно гостите, които поемаха и предаваха основите теми от пиесите с такъв синхрон и артистизъм, че мнозина си зададохме въпроса от коя точно галактика са музикантите, след като със сигурност не са от нашата. Всеки тон на Патини бе отделен транзистор, улавящ някакви извънзмени сигнали; всеки риф на Лари - контрапункт или бележка под черта, всеки фус и чинел на Били - нов абзац в музикалната магия. Като че ли (поне) двама се изявяваха на барабаните - така звучаха фигурите, нарисувани от неговите палки. За нас - тук и сега. Но и в проекти на такива значими артисти като Джон Скофийлд, Macеo Parker, Джим Хол, Джо Ловано (Joe Lovano)...
Поетичният воаяж продължи с "James" (от "Offtramp"), "Always & Forever" ("Secret Story" (1992) и мегаизненадата в репертоара тази вечер - "Find Me In Your Dreams", в чийто студиен вариант цъфти блендата на фламенко цветето Естрея Моренте (Estrella Morente). Последният диск на Матини - "What's It All About" (2011), съдържащ неузнаваеми кавърверсии, бе представен с класики на Пол Саймън ("The Sound Of Silence"), Хенри Манчини ("Slow Hot Wind"), Ленън/Макартни ("And I Loved Her") в чудовищен електро-акустичен микс. Който ги превърна в още по-неузнаваеми на живо.
Всяка музикален куплет беше поднесен със завидна лекота и като че ли липса на сериозност (на пръв поглед или първо ухо), без това обаче да накърни дълбокото идейно съдържание в композициите. Тази, макар и неразбираема от мен виртуозност, не може да бъде обяснена с думи. Тя удря в сърцето - топло, просто това е!
Кулминацията на 2-часовия концерт беше 42-струнната китара Pikasso, която пропя в ръцете на Матини за финалното изпълнение на "Orchestrion"/ "Soul Search". То ни вкара в космическо шоу, което буквално ни проми мозъците (освобождавайки неподозирано място в препълнения с какви ли не глупости хард диск), хвърли ни - разбираемо, в неразбираем транс и накара всичко да изглежда нищожно пред силата на Музиката.
Мисля, че на подобни концерти не трябва да има седящи...
Затова и съм на крака!. Да благодаря не само на Пат Матини и неговите асове, а и на "София Мюзик Ентърпрайсис" за възможността да се срещна с един истински гений.
Като преоткрия мечтите си.
Коментари