Фронтменът и кийбордист на британската рок група Прокъл Харъм (Procol Harum) Гари Брукър почина на 76-годишна възраст у дома си в събота, предаде "Асошиейтед прес".
Главният идеен двигател и композитор на бандата, която придоби световна популярност през 60-те години още с първия си хит "A Whiter Shade Of Pale", се е лекувал от онкологично заболяване.
"С най-дълбоко съжаление трябва да съобщим, че на 19 февруари 2022 г. почина Гари Брукър, носител на Ордена на Британската империя, певец, пианист и композитор на Прокъл Харъм, ярко блестяща, незаменима светлина в музикалната индустрия - се казва в съобщение, публикувано в сайта на състава. "Единствената константа в цялата 50-годишна история на групата са гласът и пианото на Гари Брукър, който оставя на поколенията много сериозно музикално наследство", написаха колегите му.
...Представете си Великобритания през 1967-ма година - "Манчестър Юнайтед" е на върха, мини поли и кокове, изрисувани по лицата хипита с коси до кръста правят любов, рокерски голи глави и кожетни якета, марихуана и Ел Ес Ди, недоволните млади хора носят вратовръзки. "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" е факт, а музикалните критици пишат дълги неразбираеми статии, дават се обяснения на неща, които самите Битълс не предполагат, че са създали, разнищва се всяка нота от този така важен албум, търсят се какви ли не културни връзки. В салонни разговори се коментират нови тенденции - ще еволюира ли музиката от простото към сложното, кой би възприел подобен саунд? Слушателското ниво е по-високо по отношение на звука, композициите и представленията. Времето след "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" е своебразен музикален вакуум, въпреки появата на Мадърс Ъф Инвеншън на колосалния Франк Запа, Пинк Флойд са заявили гениалност, Грийнслейвд нахлуват устремно, а и Дженесис започват да разчупват рамките на традиционния рок, но въпросите остават. Отговорът идва от Саутенд, нарича се "Прокъл Харъм" и комбинира стандартния рок с класиката, блуса, импровизационния джаз и психеделията в онова звучене, което четири-пет години по-късно ще бъде дефинирано като артистичен или прогресив рок.
Роден в Лондон през 1945 г., 22 години по-късно Брукър основава Прокъл Харъм заедно с автора на текстове Кийт Рийд, Матю Фишър - орган, Рей Ройър - китари, Дейвид Найтс - бас и Боби Харисън - барабани. Току-що появилото се групе постига незабавен успех със своя дебютен сингъл "A Whiter Shade Оf Pale", дело на Брукър, Рийд и Фишър. Въпреки огромния успех на баладата, музикантите се появяват в британските класации още само два пъти - с "Homburg" през 1968 г. и сингъла "Conquistador" през 1971 г.
Джон Ленън и Джими Хендрикс са омагьосани от "А Whiter Shade Of Pale". Баладата, която регистрира световен рекорд за най-много продадени плочи в един ден и стана най-излъчваната на публични места в Албиона чак до 2009 година, се превърна в химн на Лятото на любовта. Ленън е категоричен "Това е най-добрата песен за дрогиране" — и фаворитно парче от 60-те изобщо. Той призна, че я пускал веднъж цяла нощ в своя ролс ройс. Когато сингълът бил издаден, той и неговите приятели отначало мислели, че това е гласът на Стив Уинууд, верен съратник на Спенсър Дейвис в неговия бенд, и фронтмен на легендарната банда Трафик. И до ден-днешен никой не е напълно наясно за какво всъщност става дума в сюрреалистичния текст на евъргрийна. "Това е нещо като филм - обяснява текстописецът Кийт Рийд - исках да предизвикам настроение и да разкажа история за интимна връзка. Има герои, има и обстановка, а и пътуване. Ти усещаш звуците на стая, чувството за стая и мириса на стая, но и тръпката от пътуване". Поетът достига до идеята за песента, когато присъства на парти в къщата на Гай Стивънс, мениджър на Прокъл Харъм, което му дава отправна точка за написване на думите. По време на купона Гай казва на съпругата си Даяна, че е силно пребледняла и Рийд перифразира думите му. "А Whiter Shade Of Pale", тоест "По-бледа от сянката". Първоначално текстът се състои от четири куплета, от които остават само два в оригиналния запис. Причината според Рийд, е, че така песента щяла да стане още по-дълга и неприемлива за излъчване по радиото. Изследователи на творчеството на британските класици смятат, че парчето е метафорична форма за отношенията между мъж и жена, които след разговори завършват между чаршафите. Композицията съдържа тема от класическата мелодия на Бах - добре познатата "Air on the G String", други намират прилика със симфонията на Бах "Стоя с единия крак в гроба". Баладата, чийто стил клони към психеделията с мистически слова, кара и други да поддържат горната версия. Те допълват, че текстът говори за съблазняване в състояние на силно алкохолно опиянение, което се описва по заобиколен начин за секс по време на пътуване, най-вече по море. Това е първата песен, която Прокъл Харъм записват, след което оригиналният барабанист Боби Харисън и китаристът Рей Ройър са уволнени и са заместени от Бари Уилсън и бъдещата легенда на блус китарата Робин Трауър, с когото Брукър преди това е свирил в блус проекта The Paramounts. Близо 40 години след премиерата на хита, органистът Матю Фишър бе възнаграден от Върховния съд в Англия с признаването му като съавтор и той получава полагащите му се проценти от продажбите. Повече от хиляда други изпълнители са интерпретирали песента, която е един от 30-те сингъла, продадени в над 10 милиона копия по света. Клипът към парчето е заснет в руините на "Уитли Корт", Устършър. Режисьорът Питър Клифтън включва заснети от него сцени от войната във Виетнам и поради тази причина видеото е забранено за излъчване в ТВ шоуто "Топ Ъф Дъ Попс", като музикантите са били принудени да заснемат друг клип.
На първите награди Brit през 1977 г. "A Whiter Shade Оf Pale" споделя с "Bohemian Rhapsody" на Куин наградата за "най-добър британски поп сингъл 1952-1977". През 2009 г. е обявена за най-често звучащата песен в ефира в британските радиостанции през последните 75 години.
В дискографията на Прокъл Харъм са 13 албума. Гари Брукър издаде четири солови продукции. След разпадането на групата през 1977 година, той пусна първия си индивидуален проект "No More Fear Of Flying" и работи с Ерик Клептън, който по онова време му е съсед, за тавата "Аnother Ticket" (1981). Брукър се подписва и под албумите "Lead Me To The Water" (1982) и "Echoes In The Night" (1985), появява се във филмовата адаптация на "Евита" на Андрю Лойд Уебър, редом с Мадона, през 1996 година.
Той пише песни и излиза на сцената заедно със състава на Ринго Стар. Сътрудничи си с Джордж Харисън, Алън Парсънс Проджект, Кейт Буш и други.
Прокъл Харъм се събраха отново през 1991 година. Последният им дългосвирещ диск "Novum" се появи през 2017 г., а миналата година издадоха EP-то "Missing Persons (Alive Forever)".
Кралица Елизабет Втора удостои Гари Брукър с Орден на Британската империя през 2003 година.
Снимка: BBC
Коментари