Курт Хауенщайн (Kurt Hauenstein) - фронтмен и главен идеен двигател на Супермакс (Supermax), почина в дома си в предградие във Виена през нощта на 20 срещу 21 март.
Това съобщи Херберт Грубер (Herbert Gruber), мениджър на музиканта.
Причината за смъртта са сърдечни проблеми. Лекарски екип се е борил за живота на 62-годишния австриец близо час, но така и не е успял да възстанови сърдечната му дейност, обяснява Грубер.
Курт Хауенщайн създава Супермакс във Франкфурт, Германия, през 1975, представайки еднолично проекта до самата си смърт.
Супермакс се изявиха за първи път в България на "Златният Орфей" през 1980, като бяха една от малкото чуждестранни формации, поканени да изнесат концерт у нас, наред с Хот Чокълит (Hot Chocolate) и Смоуки (Smokie) например.
Сред най-големите хитове на състава са са "It Ain’t Easy", "Number One In My Heart" и "Love Machine", но в България бандата нашумя с доста повече парчета - "Camillo", "Don't Stop The Music", "World Of Today", "Fly With Me", "Reggae Fever", "It's A Long Way To Reach Heaven","Music Express", "Be What You Are", включени в албумите на Хаунщайн и Ко. между 1977 и 1980.
Те бяха част от плейлистите на всички родни диджеи чак до края на 90-е, когато Курт се пренесе да живее в България за близо 5 години.
Заедно с Явор Русинов и Константин Стоянов той съоснова проекта Яку през 1996. Година по-късно излиза дебютът "Total Emigration". Тази тройка направи и 13-я, фатален албум на Супермакс - "Terminal 2002" (2001). Името Яку идва от първата сричка на имената на: Я (Явор) и Ку (Курт). Вторият диск на формацията "The World Behind You" излезе през 2006.
Известният български дизайнер Иво Христов е автор на обложката на юбилейното издание, с което Курт отбеляза 25-годишна кариераи събра най-важните си парчета за световния пазар.
Хауенщайн бе първиятият бял музикант изобщо, поканен да свири на прочутия реге фестивал "Сънсплеш" в Ямайка.
Творческите тръсения на Курт се простряха де факто в почти всички въъзможни стилове - диско, реге, уърлд, поп и рок, транс, ембиънт, а експериментите му винаги бяха гарнирани с голяма доза електроника.
Във всеки от тях обаче звучеше един наистина уникален - плътен и като че ли извънземен вокал, на ръба между реалност и въображение, между земята и космоса.
Онази непогрешима бленда, която замлъкна сега.
Коментари