Световноизвестният български джазмен Милчо Исаков Левиев почина след тежко боледуване в солунска болница около 22.00 часа наше време на 12 октомври.
Композиторът, аранжор, пианист, кийбордист и диригент, преподавател по класическа и джаз музика, Doctor Honoris Causa (1998 г.) и почетен професор (1999 г.) на НБУ ни напусна на на 81-годишна възраст. В последните години живееше в Гърция заедно със съпругата си Вики Алмазиду. На 19 декември той трябваше да навърши 82 години.
Преди десетина дни професор Левиев се е свързал с Игор Марковски, за да получи правата за книга, която искал да издаде. След това обаче състоянието му рязко се е влошило, каза Марковски, цитиран от вестник "24 часа".
"Каква е мисията ни? Според мен човек трябва да върши това, което мисли за най-добро. Тук започва и тук свършва моята философия - може би защото не съм философ. Убеден съм обаче, че творецът е във всекиго, във всички сфери на живота има място за творчество. А за да го има, нужно е да съществува поне относителна свобода. Такава тук преди нямаше. През 60-те години все още имах надеждите за демократизация, но след чешките събития ми се скъсаха крилете. Ако човек беше със силно развито чувство за справедливост, трябваше да мине през вътрешна емиграция, да се пропие или да стигне до лагер. Заминах! Беше въпрос на съществуване... Липсата на свобода в тази страна ме беше изнервила до такава степен, до такава степен бях решил да напусна, че бях готов дори да не работя като музикант", признава джазасът в книгата си "Живот 33/16" (поредица "Странници" на издателско ателие "АБ" (2004 г.). "Не е важно човек да стане непременно световноизвестен. Ако действително си даде душата на изкуството, не може да не докосне други...", сподели приживе музикантът.
Маестро Левиев работи през голяма част от живота си в Съединените щати. В последните години живееше в Солун. Роден е в Пловдив през 1937 година. Завършва Държавната консерватория през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 г. до 1966 г. Между 1963 г. и 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония. По идея на Радой Ралин създава групата Джаз Фокус'65 (1965 г. - 1970 г.), в която е лидер и пианист и с която гастролира в страната и чужбина при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Макартни "Yesterday". Композира и музика за множество български игрални, анимационни и документални филми (1963 г. - 1968 г.). През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анджелис. Остава с него до 1977 г. Американецът го нарича Кръстник на балканския джаз (Тhe Godfather Оf Balkan Jazz). В началото на 1980 г. българинът се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Един от лидерите на класическия джаз квартет Фрий Флайт и носител на наградата на Los Angeles Times за най-добро комбо на 1982 г. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University Оf Southern California) (1974 г. - 1992 г). и майсторски клас в Нов български университет. Музикален директор на джаз клуб "Come Back Inn" във Венис, Калифорния (1981 г. - 1990 г).
Милчо Левиев е включен в енциклопедията "История на европейския джаз". Томът от 800 страници е издание на Кралската музикална академия – Лондон и излиза с подкрепата на Европейския съюз. Българинът има две номинации за "Грами". Едната е за най-добър вокален аранжимент на композицията на Чарли Паркър "(The Word Оf) Confirmation", записана от прочутата вокална формация Манхатън Трансфър за албума "Mecca For Moderns" (1981 г). Другата - за аранжимента на "Blue Rondo a la Turk" на Дейв Брубек. Пиесата е включена в отличения с "Грами" проект на покойния вокалист Ал Жаро "Breakin’ Away" (1982 г.)
Носител на най-високото държавно отличие – орден "Стара планина" (1997 г.), на наградата "Кирил и Методий" – I степен (2008 г.), на La Medaile d’ l’Academie Internationale des Arts, Париж, Франция, и Doctor Honoris Causa на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив през 1995 г.
Автор на композиции и аранжименти. Участвал като изпълнител в Американската джаз филхармония (American Jazz Philharmony), Симфоничния оркестър на Беверли Хилс (Beverly Hills Symphony), Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на българското радио и други. Аранжор в Hessicher Rundfunk (1970 г. - 1971 г.). Музикален ръководител на Биг бенда на Българското национално радио и телевизия между 1962 г. и 1966 г. Носител на наградата на критиката от джаз фестивала в Монтрьо през 1967 година. Музикален ръководител и щатен композитор в Държавния драматичен театър в Пловдив, както и преподавател по камерна музика в Държавното музикално училище в Пловдив (1960 г.- 1962 г.). През 1959 г. е удостоен с втора награда на Международния младежки конкурс за композиция във Виена, Австрия. От 1999 г. маестро Левиев води музикални семинари в Нов български университет, впоследствие прераснали в майсторски класове. През 2009 г. създава фонд "Милчо Левиев и Вики Алмазиду" със средства на проф. Левиев, Вики Алмазиду и Нов български университет с неоценимата подкрепа на проф. Богдан Богданов (Президент на НБУ) и д-р Георги Текев, изпълнителен директор на НБУ и член на Настоятелството на НБУ. Всяка година на заключителния концерт на майсторския клас проф. Левиев и Вики Алмазиду връчват традиционно стипендии от своя фонд на най-добре представилите се участници в Академията. През май се състоя галаконцерт на най-успешните музиканти в майсторския клас на Милчо Левиев през годините. Събитието отбеляза неговата 80-годишнина.
Както MySound.bg вече писа, премиерата на биографичната книга за Милчо Левиев "Артистът не е самотен остров", подписана от Владимир Гаджев и издадена от "Колибри", се състоя в клуб 1 на НДК през май. Два месеца по-рано музикантът обяви, че се отказва от титлата "почетен гражданин на Пловдив" заради разочарование от отношението на общинската администрация.
Приносът на тази проминентна личност, хвърлила здрав артистичен мост между световния джаз и българския фолклор и отдала целия си живот на музиката, бе формулиран много точно от Радой Ралин още през 1982 година: "Милчо Левиев върши голяма работа, не по-малка от Борис Христов, Гяуров, Райна Кабаиванска и всички наши таланти, излизащи или живеещи в чужбина". Левиев е най-продаваният български композитор по света.
Поклон, маестро!
По желание на неговите близки ще изпратим професора в последния му път в столичната зала "България".
Коментари