Журналистът Румен Янев почина след продължително тежко боледуване в съня си на 13 май, научи MySound.bg от близките му.
Приятелите на покойния организираха благотворителен концерт за набиране на средства в негова подкрепа. Джем сешънът се състоя в столичния бар "Делта блус" миналия октомври. "Румен го закъса много със здравето. Всъщност, срина му се цялата животоподдържаща кондиция. Едва ли има нужда да се огласява точната медицинска диагноза. Накратко – дългогодишните сърдечни проблеми провокираха белодробни, а след една бронхопневмония се стигна и до бъбречна недостатъчност. В момента Румен не може без постоянно обслужване, което да е в специализирано заведение за следболнична помощ", написа тогава Емил Братанов, който в съавторство с Янев издаде в каталога на "Парадокс" през 2014 -а алманаха "Цветя от края на 80-те" за рок поколението, белязало Прехода.
"Цял живот съм бил наемник на словото и търся някой да ме наеме, за да мога поне да си плащам наема и да не пукна от глад и без лекарства", написа Румен във Фейсбук през 2016 г.
Румен Янев е роден на 8 август 1950 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски". Осем години работи в Института по балканистика на БАН. Като музикален журналист започва от в. "Народна младеж", по-късно е главен редактор на сп. "РИТЪМ" (1989-1994). В периода 1994-98 г. работи в радио "Тангра" като водещ на предаванията "Вкусът на времето", "Рок в минало време" и "Хляб и мармалад", което звучи в ефира на ОФФ Роуд радио (2012-2013). От 2001 г. е в Българското национално радио - старши редактор в програма "Хоризонт" и водещ на "Нещо повече" и "Неделя 150" (2001), редактор в отдел "Анализи" към БНР.
Генерален директор е на "София кабел" по време на създаването на програмата "Канал 3" (1998-1999), програмен директор на кабелна телевизия "Агарта" (1999-2000), ръководител на сектор в медийна къща "Реформи", автор и водещ на ТВ-предаване за местната власт "Тук е така", излъчвано по ТВ "7 дни" (2000-2001). Пресаташе на кмета на район Панчарево (2004), водещ в радио "Нова Европа" (2004-2006).
Румен Янев е автор на пет книги, сред които "Вкусът на времето" за Щурците и "Атлас в инкубатора на славата", на документалния филм "Път край Косово" (2000). Има над 2 000 материала в периодичния печат. Заедно с Пламен Ставрев е създател и организатор на музикалния фестивал "Бургас Блус", който преживя над десет издания след премиерата си през 1994 година.
Ето редакторското верую на Янев, публикувано в юбилейния - стотен, брой на несъществуващия вече музикален официоз "РИТЪМ" през 2006 година.
Моята лична сметка с РИТЪМ
Ще го съдя!
Струва ми един провален брак, една кола и един апартамент.
Оттеглям си иска.
Бракът си бе провален, колата – руска, а апартаментът така и така е за децата.
Капанът.
Щракна още в момента, когато лудите двама – Ст. Ст. (Стефан Станчев - б.р.) и Ч.Ч.Ч. (Чавдар Чендов - б.р) ми предложиха да съучаствам в клатенето на Стената. Тротилът в основите ѝ бе с рокендрол детонатор. 1988!
РИТЪМ ми даде приятели, слава, увереност, веселие, любов, доброта, съпричастност, предателство, надежда. И ново начало!
РИТЪМ ме научи да рискувам, да летя, да вярвам, да отговарям, да отстоявам, да понасям, да не прибързвам, да редя концерти и да водя радиопредавания.
Отне ми дните и нощите, семейните уикенди, спокойствието, рутината и всички шансове да бъда сериозен.
Салдо: РИТЪМ ме направи свободен.
Макар по-рядко, Румен пишеше и стихове.
"Самопризнание" бе публикувано на сайта на СБЖ през 2016 г.
"Самопризнание"
"Живот ли бе, да го опишеш ..."
Като наплюнчена връв се изниза.
Остави накъсани спомени.
На стара, закърпена риза
е заприличал животът ми.
Друга си нямам - една ми е.
Другата дадох на ближния.
Дадох я с пълно съзнание
и щедростта на безгрижния.
Тази изкара години
в гушкане, бой и кърпежи,
срещи, раздели, роднини ...
учене, думи, арпежи.
Черните кръпки по нея
са от любимите хора,
чакали тук да узрея,
за да ме гледат отгоре.
Само една е по-черна -
като отломка от Ада.
За да си спомням наверно,
как се лети и се пада.
Има и сини, и бели.
Има червени и сиви.
Шарени, тънки, дебели ...
Опитомени и диви.
Образи, силно размити,
хиляди дни пропилени ...
Доста надежди разбити,
малко слова подредени.
Има любов и омраза.
Има деца и проблеми.
Но съм във крайната фаза,
тъй че въобще не ми дреме.
София, юли 2016
Семейството на Румен Янев ще направи помен на 40-ия ден от кончината му.
Голям поклон!
Няма да те забравим, Румба!
Просто рок и блус купонът продължава да се вихри на друго място!
Коментари