Поредна и чудесна среща с Анеке ван Хийрсберхен

"Толкова се радвам да бъда пак тук", казва Анеке и ни огрява с огромната си усмивка. "Но защо сте толкова тихи?"

Е, не оставаме тихи задълго. Rock It е толкова пълен, че фотографите не могат да се разминат пред сцената, а феновете обграждат Анеке и бандата ѝ отпред и отляво, така че тя периодично се разхожда, за да протегне ръка и да се усмихне на всяка част от тълпата.

Когато я гледахме в Mixtape 5 миналата година, холандката бе руса и в леопардови щампи; днес разтърсва яркочервени къдрици и е в черна кожа. Но това са единствените разлики – заразителната ѝ енергия е същата, ентусиазмът и танците й са същите, а гласът е умопомрачителен, каквото и да пее. Логично, започваме с "You Will Never Change" от новия ѝ албум "Drivе". Едноименното парче идва веднага след първото, а още в началото му Анеке вече се е разскачала и разтанцувала сякаш се качва на сцена за пръв път и се радва безумно от това. Ентусиазмът ѝ едва ли е оставил много от старите фенове разочаровани, че чухме едно-единствено парче на The Gathering – вечното "Saturnine". Защото каквото и да прави, тя го прави с радост. И пее като звяр.

Сетлистът е строго посветен на соловата ѝ кариера – повечето от песните са от "Drive" и предшественика му "Everything Is Changing". За "Beautiful One", която бе създадена, докато бандата още се казваше Agua de Annique, Анеке остава сама на сцената – с китара, която упорито се бори да настрои. "Знам, че изглежда глупаво...", започва тя и точно тогава Гийс, китаристът ѝ, се притича на помощ. Анеке ни залива с мощта на гласа си и забравяме случката. Докато тя не се повтаря, разбира се, но Гийс пак се намесва, подавайки ѝ каподастъра, а червенокоската се смее и казва "Дааа, жените и техниката... Но всъщност това е неговата китара! Аз забравих моята". Спира за секунда и добавя: "Добре де, това ме прави глупава за втори път". Но не мисля, че който и да е, я съди толкова строго. Чуваме и нежната "Circles", момчетата се връщат при своята фронтдама и отново ни сервират доза енергичен поп-рок с "My Mother Said", "Forgive Me" и "Mental Jungle". Анеке няколко пъти ни благодари и повтаря колко се радва пак да е тук. Вярвам ѝ – връща се за четвърти път след акустичния концерт с Дани Кавана от Anathema, участието на Spirit Оf Burgas през 2011 и гостуването през април миналата година.

Малко по-късно, когато идва краят на стандартния сетлист, Анеке се ухилва широко, разперва ръце и казва: "Това е моментът, в който ние си тръгваме и чакаме да ни повикате отново. Но сега просто е невъзможно да си тръгнем. Ще ни повикате ли все пак?“. Откликваме с радост, тя се разсмива и изпява "Wonder", "We Live On" и "The Best Is Yet Тo Come", докато членовете на бандата ѝ също са грейнали. Не знаем дали най-доброто ни предстои, но тази споделена с приятели вечер бе достатъчно добра, за да не се тревожим за нищо.

Hey okay, Anneke – why don’t you stay another day?