Този концерт, който трябваше да е (и може би е) събитието на годината, се случи едва наполовина.
И вината не е във ветераните от Аеросмит (Aerosmith) (добре де, Еъросмит, както би било правилното произнасяне/изписване), а най-изненадващо е в публиката, изпълнила разнебитения стадион "Локомотив" (ака "Бедствен район") в "разораните минни полета" на квартал "Надежда".
По-апатична и смирена тълпа на концерт на изпълнител от световния Топ 20 (да речем), аз лично не бях виждал. Все едно, че цяло поделение новобранци са закарани насила под строй да гледат безумно тъп съветски филм по времето на соца. Доста необяснима ситуация!?
От една страна ти идва на крака една от най-великите рок групи в музикалната история, от друга - береш душа в една разпадаща се държава. Беден, зъл и отчаян. Близо месец не си виждал слънце за повече от 3-4 часа и вместо да крещиш на "Livin’ On The Edge", в главата ти препускат черни мисли как ще се прибираш пеша до ранни зори, газейки в кал и мизерия.
Дори нахъсаните D2 бяха посрещнати и изпратени повече от вяло, ако сравним съпорта им с оня на Бон Джоуви. А момчетата на Митко Кърнев, подсилени от прекрасните ЛаТиДа, се бяха постарали много. Дидо се измъчи в опитите си да изкара от зомби-кома събиращите се към 30 000 души, а в помощ и дъждът реши, че е крайно време да спре да тормози народа, точно в тази чакана вечер.
И тъкмо D2 влязоха в сета, дето се вика, а той взе, че свърши. 35 минути само, под два мижави прожектора и саунд с капацитет около 30 %.
В следващите 35 минути пък чакахме да се мръкне и погледахме в директна връзка как Стивън Тайлър си оправя екстеншъните по кичарата. И чак към 21 и 20 часа дойде ред за голямото РОК ШОУ. Само дето думата ШОУ отпада в случая.
В първия концерт от световното турне Let Rock Rule (участието в Турция беше отменено заради трагедията в мината и обявения национален траур), легендарните рокаджии представиха рутинен Best Of сетлист. Което е напълно очаквано за дебют на живо в непозната досега дестинация като София. Шумно афишираните песни от последния им албум "Music From Another Dimension" (2012) бяха сведени точно до една бройка, наречена "Oh Yeah" – авторски трак на китариста Джо Пери.
Буквално минути след края на концерта на Аеросмит в българската столица, в интернет-пресата се появиха бомбастични репортажи за "великолепно шоу на впечатляваща сцена, кристален звук на територията на целия стадион и взривяващи светлинни и пироефекти".
Като очевидец, държа най-честно да ви кажа, че нито едно от тези неща не беше вярно! Явно са писани наслуки преди концерта.
Първо ШОУ, както споменах, нямаше. Имаше много добър концерт на една застаряла група все още в повече от прилична форма. Шоу бяха лайфовете на AC/DC, Judas Priest, Guns’n’Roses, Depeche Mode, Sade, Bon Jovi и най-вече Роджър Уотърс. При бостънските легенди си беше хубав РОК КОНЦЕРТ и толкова!
Второ – звукът на фронтстейджа наистина беше кристален, но 20 метра по-назад в мелето на Терен 2 ставаше все по-срамежлив откъм сила и динамика.
Трето - взривяващите светлинни и пироефекти се сведоха до стандартни прожектори, каквито ползва и Лили Иванова, да речем. За сравнение – светлинното шоу на концерта на ФСБ в НДК беше поне с 10 класи отгоре. А пироефектите на стадион "делайлирал Локомотив" се сведоха до едни хвърчащи хартийки и малко пушек на финалното парче "Sweet Emotion".
Толкова за "шоуто"! Останалото е рок-ен-рол в рутинно темпо и класа, заслужена с годините. Да, в "трудните" парчета като "Cryin'", "Livin' Оn Тhe Edge", "What It Takes", "Walk This Way" и дори "Dream On" тоналностите бяха попроменени, а ударните - натъпкани с дози компютърни подложки, но нито Стивън Тайлър, нито Джоуи Крамър са на по 25 години все още.
На по-блусарските неща обаче, подпирани с хармоника от Тайлър, групата наистина разцепи. Почти 45 години на сцена не са шега работа, ей, хора! В бонус, моят персонален фаворит "Rag Doll" беше изпълнен по прекрасен начин, а големите отсъстващи в този (пак казвам) ДОБЪР концерт на Аеросмит, се оказаха хит баладите "Crazy" и "Amazing" от 1993 година.
За бис-задължението, 66-годишният Стивън вече беше видимо изцеден, ама белият роял в "Dream On" успешно отвлече вниманието, а след като музикантите се прибраха някъде към 23.20 часа, започна поредното ходене по калните мъки.
Да подесетим: този стадион НЕ СТАВА!!!
30 000 души (много от тях чужденци) се блъскат като добитък в тъмнина и локви, за да се доберат до отвор от 2 метра и да изпълзят на свобода след около един час. Къде е логиката? Тя се появи по едно време, когато по-смелите и яките просто срутиха загражденията. И за какъв градски транспорт говорим на това зловещо място, когато той е блокиран и се движи с минус 10 км/ч, затиснат в пълния хаос от тела и блокирани автомобили?
Иначе Аеросмит бих ги гледал пак и пак, защото си заслужават. Но в някое друго измерение.
Let Rock Rule!
Сетлистът на Аеросмит в София:
Walkin' Тhe Dog (Rufus Thomas cover)
Eat Тhe Rich
Love In An Elevator
Toys In The Attic
Oh Yeah
Jaded
Cryin'
Livin' On The Edge
Last Child
Rag Doll
Stop Messin' Around (Fleetwood Mac cover)
What It Takes
Janie's Got А Gun
I Don't Want To Miss A Thing
No More No More
Come Together (The Beatles cover)
Walk This Way
Бис:
Dream On
Sweet Emotion
Коментари