Когато човек е имал твърде много пренасищащи случки, трудно знае от къде точно да подхване, за да разкаже. Било то и на себе си. Аз ще започна с това, че от около десетина години се увличам по хип-хоп танците, че дори и съм се захващала да тренирам. С течение на обстоятелствата задълбах в друга посока, обаче винаги, когато попадна на такова видео, филм или кръгче от брейкъри в някой бар/клуб, ми трепва нещо и много се вълнувам. Има някакво обаяние в уличните танци. Съвсем доказуемо при гледката на пълната зала 1 на НДК в събота вечер.
Пред мен седеше баща с малката си дъщеричка, до мен се настани групичка от по-възрастни чужденци, из секторите и редовете се виждаха какви ли не хора. Всички, привлечени от идеята да видят един по-различен израз на брейка. Това удоволствие ни бе поднесено от Red Bull Flying Bach.
За първи път видях съчетаване на брейкденс, съвременни танци и класически балет и музика във филма "Street Dance 3D – Breaking Point". Финалният танц е отвяваща симбиоза между отделните елементи и единственият валиден коментар бе: леле, това е велико. С този спомен и реплика се бях надъхала за спектакъла на четирикратните световни шампиони Flying Steps в екип с балерината Виргиниа Томаркио, режисьора Кристоф Хагел и хореографа Вартан Басил. Вида Калоянова и Даниел Трамбъл отговаряха за претворяването на произведението на Бах "Добре темперирано пиано". "Изненада, изумление, въодушевление" са трите думи, с които Калоянова обобщава спектакъла. Истината е, че усещанията се навъртат около тъкмо тези нотки. Класическата музика не винаги (даже рядко) е лесна за разбиране и харесване, ако не си в определено сътояние на духа. Същото важи и за уличните танци и музика. Две на пръв поглед противоречащи си понятия намират израз в нещо общо, което ги събира. Колкото повече гледах танцьорите на сцената, толкова повече свиквах с идеята някой да се върти с бесни обороти на глава, а за фон да се чуват клавиши на пиано, чиито звуци някога са били в главата на самия Бах.
Сюжетно имаше доста заигравки в театрална посока – между членовете на Flying Steps, както и между тях и балерината. Женското присъствие и ефирността, с която тя се носеше, моментално налагат друг поглед над брейкденсинга. Всъщност, момчетата с такава прецизност рисуваха в действие музиката, че сякаш всичко бе един много добре сработен часовников механизъм. Часовников, защото се намира връзка между движенията на излезлите на сцената, сякаш си предават идеята – също както стрелката се мести в окръжност и променя часа. В интервю танцьорите обясняват, че са им нужни няколко дни, за да разберат само едно от кратките произведения в цикъла, за да могат да изградят движенията си. Именно това ме изумява – как виждат музиката.
Глупаво би било да разказвам танц... то е все едно да обясниш шега, след като си я разказал. Епизодично в главата ми останаха няколко по-конкретни момента - един от първите танци на момчетата – наподобяваше на куклен театър с марионетки; един откъс, който беше нещо като танцов батъл, както и солово изпълнение на един от брейкърите. Направи ми впечатление, че когато Томаркио излизаше на сцената, сякаш тя задвижваше въздуха и всичко с него. През цялото време се усещаше как от "бреговете" на двата вида танци имаше уважение и възхищение един към другиго. От музикална гледна точка успях и да открия някои от песните, които бяха претворявани, а и ми направиха по-силно впечатление – "Jazzing – Prelude In E Flat Major, BWV 852 (Bhatti Recreation)", "Es-Tranged – Prelude In Flat Minor (Remix)" и други.
Не зная чие дело са визуализациите, но те също допринасяха доста. Често се появяваше мотив, приличащ на панделка от балетен корсет, последван от урбанистичен фон. В забавен кадър видяхме и някои доста технични движения на Flying Steps – човек не си дава сметка какви усилия са нужни за едно превъртане в изправено положение, крепейки се само на една длан. Тъй като разказът отиде накъм хаотични бележки, но просто така се усещам и аз във въодушевлението си, ще пристъпя към впечатляващия финал под звуците на "Оne Unity – Toccata In D Minor (Remixed)". Грандиозна музика, величественост от танцьорите на сцената. А за баш финал, излязоха един по един от линия за кратко танцово представяне.
Има над какво да се мисли след видяното. Вероятно доста време ще бълбукат разсъждения над тази любопитна сплав от стилове и култури...
А може би просто трябва да се наслаждаваме на факта, че толкова талантливи хора са сътворили нещо наистина специално.
Снимка:Тихомир Рачев
Red Bull Flying Bach – мисъл в танц
4828
Коментари