Роджър Ходжсън - добрият елфически принц на рока, омагьоса НДК

"When I was young, it seemed that life was so wonderful,
 a miracle, oh it was beautiful, magical..."

Има ли някой, който да не е чул веднъж текста и мелодията на това парче, и да не ге е запомнил завинаги?
 
Супертрамп (Supertramp) е една от онези групи-икони, които нямат нужда от представяне. А Роджър Ходжсън (Roger Hodgson ) – нейният бивш фронтмен, е истински титан от златната ера на рок-ен-рола. Песните му са оставили ярка следа в сърцата на няколко поколения. Благородният му, висок и същевременно топъл глас продължава да бъде неуморен воин на светлината и днес.

На вчерашния концерт в зала 1 на НДК имаше представители на всички възрасти - от най-малките рокаджии, през тийнейджъри с дълги коси - та до старейшините на рок музиката. И, както самият Роджър каза между две изпълнения, тук пролича най-силното качество на истински добрата музика: да свързва хората, независимо от тяхната възраст, националност и етническа принадлежност: "Днес нашият свят преминава през трудни изпитания. Но аз искам да ви откъсна от всички тези проблеми за два часа". И наистина го направи. Обаче не като бягство от действителността - а напротив, едно по-добро осмисляне на тази действителност.

Групата, която музикантът събра за тазгодишното си турне, е може би най-добрата от Супертрамп насам. На първо място трябва да отбележим саксофониста Aaron MacDonald, който зарежда с невероятен живец добре познатите на всички ни класики. Освен че свири прекрасно на саксофон, електрическо пиано и всевъзможни флейти, канадецът пее божествено и през цялото време си партнира с фронтмена, с което постига един удивителен баланс на съвместна работа. Адмирации заслужават също барабанистът и пианистът, които бяха по британски точни в темпо и поддържане на цялостния звук.  

"Ако знаех какви момичета имате тук, тази песен щеше да се казва "Breakfast In Bulgaria", обяви Роджър преди да взриви зала 1 на НДК с любимата на всички класика. Освен нея прозвучаха знаковите за формацията пиеси "The Logical Song", "Goodbye Stranger", "Fool's Overture", "Dreamer", "School" и прелестната "Take The Long Way Home", с която започна концертът. Гостът представи и няколко композиции от соловите си албуми, сред които "In Jeopardy" (от "In The Eye Of The Storm", 1984) и доста по-прогресив рок преаранжираната "Death And A Zoo"(от "Open Тhe Door", 2000).   

Единствената критика, която може да се отправи към този концерт, е срещу неговия благодетел, г-н Волен Сидеров. Това, че е помогнал по някакъв начин за идването на легендарния музикант у нас, заслужава само поздравления. Но да накара артист от такъв калибър да изрече по време на изявата си, четейки от листче: "Благодаря на Волен Сидеров за това, че съм тук" и да предизвика неговото освиркване от две трети от публиката, е, меко казано, грозно. Достатъчно беше, че постерите на Волен ни гледаха натрапчиво от всяка стена на залата и даже от сцената. Ама хайде да не цапаме точно Роджър Ходжсън с нашата политическа игра, може ли, г-н Сидеров?

За щастие, усмивката на знаменития британец е толкова чистосърдечна, че дори и българските политически машинации не могат да я подкупят или помрачат. Защото неговата музика стопява прегради и вдъхва надежда за по-добър живот.

Днес, 30 години по-късно, той все още е добрият елфически принц на рок-ен-рола.

Благодаря ти, Роджър!