Всякак и винаги красивият Видин стана още по-джиджан през уикенда.
Прекрасното време, прибиращите се от странство "гурбетчии", студенти и отпускари събудиха градчето и всичко заприлича на преди 20 години. Усети се "Пулсът на Видин"!
Младежкият фестивал The Bridge подгря събитието цяла седмица с личен фестивал по изкуствата, в който 15 творчески работилници бяха отворили на крайбрежната дунавска алея и всеки, който желаеше, можеше да опита да се изяви. Както умее или пък му се иска да умее.
С цел по-добра компактност (а и да не си пречат), двата фестивала - The Bridge и "Пулсът на Видин", си подадоха ръка и се обединиха на една сцена. От което празникът стана повече от вълнуващ.
В петък (22 юли) около 18 часа преваля летен топъл дъждец за около 10 минути и всичко тръгна като по вода. Красива дъга се изви над наполовина изградения "Дунав мост" 2, а народът започна да приижда на едно от най-култовите места във Видин - така наречения "Летен телеграф", където вече втора година - след близо две декади пауза, се е разположила караваната на Джони.
В късния следобед, в рамките на младежкия фестивал The Bridge, забиха три млади групи. Out Of Order (София) са приятна бандичка, която обаче дебютира с прекалено вдигната летва, блъскайки кавъри на доста сложни (и вечни) парчета. Ако редуцира малко състава, може и да има някакъв шанс в безобразния български музикален бизнес в момента.
След Out of Order на сцената - буквално на метри от реката, се качи най-странната група, изявявала се в двата дни на уикенд-феста. Лопатарка от Монтана определено са добри музиканти, но стилът, който са си избрали, е пълен абсурд да ги направи някога прочути по нашите географски ширини. Фронтдамата има интересна, но категорично дразнеща вокална постановка, а като цяло авторските парчета са предназначени за шепа фенове. Групата има още да си стои в ъндърграунда.
Т.н. младежка част завърши със симпатягите от Instead (София). Момчетата звучаха прилично, ненатрапчиво и доста приятно. Не се запомниха с някакво мегашоу, но определено се харесаха.
Преходът между групите от младежкия фестивал The Bridge и рок уикенда "Пулсът на Видин" беше направен наистина зрелищно от супернахъсаните и много добри столичани Аявис (Ajabez). Този екзотичен бенд на Мишо Стефанов (мотор на феста The Bridge) категорично зарежда, а в сета му има много, ама много музика. Дори може да се каже, че музикантите са доста напред във времето, особено що се касае за родната рок-етно сцена. Атрактивни до максимум, добре сработени и с врещяща агитка от поне 200 хлапета, групарите удариха мощно на видинска сцена.
Втори във вечерната част на "Пулсът на Видин" свириха "Burn With Me" – най-качествената монтанска група в момента. Те са добре познати на видинчани, защото само 20 дни по-рано забиха много здраво на July Morning Rock Night. Нямаше изненади, просто повториха сета си от тогава - за тези които го бяха пропуснали.
Петък бе закрит 80 минути след полунощ. Честта се падна на любимците на видинчани – дуо Смайл (Smile). Пак по добре познатата формула "две столчета и две китарки", Киро и Кокала размазаха от удоволствие по-дъртите фенове за пореден път. Уникалното дойде след завършването на официалната част, когато след като слезе от сцената, Росен Вълчев–Кокала, реши да посвири още малко на една маса. И така - цели 11 часа, колкото и невероятно да звучи.
В събота (23 юли) парти атмосферата се усещаше от ранни зори. Проблемите и пораженията в озвучителната апаратура от предната вечер бях коригирани още към обяд, а младежкият фестивал The Bridge навлезе в последните си часове и подготовка за празничния концерт, представящ работата на участниците. Той стартира в 18 часа и за 90 минути видинчани станаха свидетели на дузина улични прояви като артистични скечове, брейк денс, музикални изпълнения и всякакви подобни, аплодирани бурно от участниците във феста. Разбира се, не мина и без организаторите от Аявис, които забиха безспорния си хит "Never Walk Alone".
Втората вечер на "Пулсът на Видин" бе открита от може би най-успелите рокаджии в града за последните 10-15 години – Фолън Ейнджълс (Fallen Angels). Всъщност, "ангелите" отдавна не са в оригинален състав, но упоритостта и дисциплината на китариста Явор Деспотов продължават да държат формацията жива и на ниво. С подкрепления от София и Лом, сегашният състав звучи здраво, уверено и доста впечатляващо. Бившият вокалист на Progression – Филип Бръшков, е вече няколко години в рок бранша и пее със солидно самочувствие.
Музикантите сами "изядоха" част от сета си заради едно леко комично обяснение. Първо - Филип отиде да се преоблича и се позабрави, а после пък не успяха доста време да открият барабаниста си, загубил се в тълпата. Около 50-минутният им сет включи няколко добри хеви кавъра и доста от авторските песни на състава. За първа група, още по светло, тази бе на ниво.
После пристигнаха Докторите!
Без преувеличения: България вече има нови концертни любимци и това е бендът на бидоните - Докторс Гого Бенд от Враца. Сериозни момчета, с големи габарити, тонове настроение и идващи да запълнят една огромна пънк-ска яма, оставена в мижавия роден музикален кюп след клиничната смърт на Контрол и Хиподил. (Да видим и чуем Уикеда около Нова година).
Докторс Гого Бенд дори играят новатори. Те преоткриват обратната страна на пънка. Вместо да мразят – обичат, вместо да звучат фалшиво и размазано - те вадят перфектен саунд. Вместо да рушат, създават настроение. "Докторите" не интерпретират кавъри, а блъскат само авторски парчета - кое от кое по-яко и весело. Половината от тези песни вече са тотални (и всенародни) ъндърграунд хитове, а благодарение на интернет тези страхотни парчета с лекота показват среден пръст на все по- измислените "форматни" родни радиостанции, телевизии и други промиващи мозъци електроники.
Видин се тресеше от удоволствие в съботната вечер. Дори Васко Кръпката не издържа и се качи на 2-3 пъти на сцената по време на сета на Докторс Гого бенд, за да им подложи с по някоя хармоника. Пълен купон. Развеселени пънкари се боричкаха пред сцената, а един, понесен на ръце, дори успя да потроши стойката на микрофона на вокалиста Димитър Цолов–Доктора.
Някъде около 23 часа на чисто новата красива сцена влетя и обичта на истинските родни меломани – Кръпка Блус бенд. Все ги гледам и им се чудя защо не кандидатстват за "Гинес" в категория за най-скоростен саундчек. Тези хора са блус-роботи! Още докато водещият си довършва третото изречение, вече са се закачили и са изкарали половин парче. Просто няма друга такава група и е тотално нелогично, че без грам настройка постигат толкова ясен и приятен звук. Големи, наистина големи!
Малко е да се каже, че Васко Кръпката се раздаде във Видин. Почитатели, които редовно следят многобройните му изяви, се кълняха, че с такова удоволствие не е забивал отдавна. Ден след ден, километър след километър, фен след фен... Васил Георгиев си следва своята блус мисия и не се предава и продава. Затова го обичат истинските хора!
100 минути с най-яките хитове на Кръпката и половината великолепни песни от последния му албум "Емигранти". И най-важното - стотици видинчани с огромни, ама огромни усмивки! Ето това е рок-ен-рол!
"Пулсът на Видин" беше замислен като прелюдия към очаквания вече цяла година DJ Retro Fest 2011 – "Завръщането на старата школа". Но се оказа повече от успешен и вдигна летвата още по-високо.
Всички участници питаха ще се случи ли и догодина, защото на брега на голямата река тръпката си я бива!
Коментари