Още с дебюта си през 2019 г. британският музикант, актьор и модел Sam Fender впечатлява не само като виртуозен китарист. С албума "Hypersonic Missiles" ("Хиперзвукови ракети") той оглавява класацията за албуми в Обединеното кралство, получава наградата Brit и заявява: "Не съм достатъчно умен, за да променя нещо, нямам отговори, само въпроси". Силно повлиян като стилистика от Bruce Springsteen, Sam насочва вниманието си към такива въпроси като домашното насилие, копнежа за бягство от занемарени градове, Близкия изток, представите за мъжественост и живота в бедност.
Вторият му албум "Seventeen Going Under" ("След 17") вече се занимава с факторите, оказали влияние на неговото възпитание, и как то се е отразило на това кой е Sam Fender днес, причините за външния му нихилизъм, както и резултатите от вътрешното му самоизследване. Той също така разширява критичния си поглед към днешния политически климат с декларации на недоволство от начина, по който стоят нещата. Възлово място в албума заема историята на майка му, когато Sam е на 17 години: тя е била неизлечимо болна и несправедливо тормозена от Министерството на труда и пенсиите със заплахата да им бъде отнето жилището. Fender се опитва да помогне на майка си финансово, но не може поради младата си възраст: "Тогава ми паднаха розовите очила. На 17 години се изправих пред всички предизвикателства: ти не си бебе, но определено не си и възрастен".
"Албумът е автобиографичен, той е за несигурността и израстването - продължава Sam Fender - Майка ми беше изпращана в съда три пъти, за да докаже, че не е годна за работа поради заболяването си. Тя не е лъжец и не е измамник, а я завлякоха в калта и я разболяха. Видях как правителството се отнася към добрите, честни хора от работническата класа, които паднаха по гръб. Бях достатъчно зрял, за да разбера какво се случва, но не бях достатъчно възрастен, за да мога да направя нещо по въпроса.
Голяма част от текстовете на песните ми идват от разговорите в местния бар. Седи някой в края и се оплаква от половинката си – и аз довършвам историята. Обаче по време на COVID-19 пандемията нямах тази възможност и започнах да гледам навътре в себе си и да си мисля: имам достатъчно неща от собствения ми живот. Защо не пиша за тях?
Майка ми беше медицинска сестра и при нея се родиха почти половината бебета в Норт Шийлдс, родното ми място, а се оказа в бедствена ситуация. Родителите ми се разделиха, когато бях малък и живеех с баща си, но тогава той и аз спряхме да се разбираме. С баща ми можем да пием бира и да си говорим за музика, но когато стане дума за някакво оплакване, веднага ме наказваше, имаше своя представа за мъжествеността. Бях тормозен в училище, защото имах дълга коса и бях чувствителен. Баща ми ми сложи боксови ръкавици, за да ме научи как да удрям. Той беше казал: "Ако мислиш, че някой ще те удари, удари ги първи!" Но никога не можах да го направя и мразех себе си заради това. Същевременното видях баща ми в много трогателна сцена, когато целуваше челото на майка си на смъртния ѝ одър, видях го като син и този момент ми напомни да се възползвам максимално от времето си с него. Ако не друго, това е декларация за любов към него.
В ранния ми живот имаше един важен човек, който посегна на живота си. Не осъзнавате, че тези неща ви засягат, докато не пораснете. Поради полярността между лявото и дясното не чувствам, че имам идентичност с политиците от двата полюса у нас. Една четвърт от децата в работещите семейства от моя регион са в бедност. Никой не го е грижа за североизтока на Англия.
При мен нещата се промениха драстично: станах известен и започнах да имам пари, а не се чувствах сякаш заслужавам нещо от това. Питах се "Защо съм толкова нещастен, щом ми се случват тези невероятни неща?" Когато си известен, попадаш на места, на които си заобиколен от социопати. Имам чувството, че си върнах почтеността, по-честен съм със себе си за това кой съм, за своите слаби и силни страни. Не се мразя толкова много. Затова "Seventeen Going Under" е за израстването и проблемите, които пренасяме в зрялата се възраст. Имам чувството, че това е празничен албум, пълен с надежда и копнеж. Това е триумф над несгодите и празнуването на това".
Проектът се оказва успешен: става вторият албум № 1 на Sam Fender в класацията за албуми в Обединеното кралство и в класацията за шотландски албуми. Изданието NME го обявява за най-добрия албум на 2021 г., определен е като най-добрия инди рок албум за 2021 г. от PopMatters.
Сергей Шишов ще представи "Seventeen Going Under" в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" в събота, 16 април, от 21.15 ч.
Коментари