Концертът започна много нежно.
Съвсем както очаквах от Сара Тавареш (Sara Tavares). Един унасящ и топъл ритъм изпълни зала "България". Точно в края на седмицата, точно когато хората от публиката, уморени и изнервени от работното си ежедневие, имаха нужда да бъдат приласкани към топлината и уюта на музиката. По-късно именно онова особено, смесено португалско-африканско звучене щеше да разсъни душите ни и да ни зареди с много позитивно настроение. „Só Imagina” ни понесе по пътя към съживяване на сетивата ни.
Португалският език не е сред най-популярните в България и именно за това думите оставаха забулени сред звуците. Точно това правеше цялото звучене още по-мистично, по-дъхаво, по-мамещо сетивата да се опитат да разгадаят смисъла.
Певицата излезе на сцената съвем непретенциозно. Усмихна се, каза „благодАря” и запя прегърнала китарата. Житейската ѝ история, нелека и далеч не гладка диктува музиката, която певицата композира. Всеки акорд, всеки тон са почувствано, измечтано, изстрадано признание. Искрената музика винаги се усеща. Публиката, усетила магията на личната изповед, се отпусна и се понесе по вълните на звука.
Сара Тавареш представи новия си албум „Xinti” и запя разкази за чувства, пътешествия през душата си, музика, която идва, за да окуражи и да подкрепи всеки, който я слуша. С искрено удоволствие композиторката се усмихваше от сцената. Признанието и за удоволствието, което изпитва от усещането за толина и любов, накара публиката да ръкопляска още по-бурно. И започна да звучи ритъм, който да нахрани и утеши душите ни - „Di Alma”. Същата песен португалката посвети на Майкъл Джексън, който е един от хората, вдъхновил музикалните ѝ пътешествия из различните стилове.
Песните ѝ намираха пътечка между всеки един, застанал в залата. Певицата се заигра с хората. Вмъкваше името на столицата ни „София”, усмихваше се искрено и жизнерадостно. Накара публиката да пее с нея – раздели жени и мъже, подаде им реплики и тон, направи двубой на гласовете, после ги сля, аплодираше пубиката си. Танцуваше, радостна като дете, на което са изпълнили желание. Безкрайно искрена и пряма, открита и нежна, Сара Тавареш запя за моментите, когато срещаш хубави хора, когато си щастлив, когато обичаш. През цялото време общуваше с публиката си. Нямаше и помен от дистанция, нямаше усещане за разделяне на сцена и публика.
После светлините се приглушиха. В сумрака затрептя замечтана мелодия, тих шепот на ноти заизлива „Fundi Ku Mi”. Нежните акорди и топлият глас разказваха историята за двама души, които стават едно. Певицата сподели максимата си, че понякога любовта е самото търсене на любов. Запя „Amor E”. Публиката, притихнала слушаше изповедта на едно сърце. Сумракът допълваше картината и всеки един от нас съпреживяваше и изживяваше собствените си спомени за пътищата на сърцето си, за една издирвана любов, няколко изстрадани истини, слънчеви спомени и романтични летни нощи.
За да влее във вените ни още малко афро-португалски ритми, Сара Тавареш запя „Planeta Sukri”. Все повече хора бяха станали и танцуваха. Ритъмът ставаше все по-заразителен. Съвсем деликатно, нежно и елегантно, композиторката накара цялата публика да пляска, тактува, припява, да участва в този концерт с цялото си сърце. Слънчево настроение овкуси нощта и ние се пренасяхме някъде към малки острови, палми, пясъци и екзотични пейзажи. Атмосферата пулсираше с топлината на усмивки по детски и хипнотизиращо жизнерадостно излъчване.
Концертът завърши с емблематичната за певицата песен "One Love" и с искреното ѝ признание за значимостта на тази песен за нея самата. Кулминацията изправи абсолютно всички на крака. Стоях на балкона на залата и гледах под мен как хората се наслаждаваха на ритъма. Тотално заличен от мислите им, делникът беше изостанал някъде далече. Всеки беше зареден с доза екзотика, смесена в африкански ритми, португалска реч и енергични акорди.
Имаше и бис, разбира се. Шумен, задъхан, изпълнен с невероятно удоволствие бис. Замислих се как Сара Тавареш успя съвсем магично да накара публиката да изживее този концерт. Невероятно удоволствие от музиката. Тотално отдаване на ритъма. Събитието не беше концерт, а беше презареждане.
И в дъждовната вечер, под смраченото небе, след мен се носеше усещане за Африка и за топлината на един женски глас.
Коментари