Седя пред белия екран и не знам как да го кажа, освен с думи прости – егати якият концерт!
Силует (Siluet) и Siena Rоot в клуб Mixtape5 в мудната неделна вечер. Мудна, но за който е избрал телевизора и кебапчетата пред една магическа среща със силата на музиката. За мен изборът е повече от лесен – винаги, ама в и н а г и второто! А в тази вечер - на 21 април, има нещо специално и различно - Rawk-a са поканили една странна банда от Швеция. Siena Root. Музикантите са получили бурно посрещане в Атина и Солун, където са свирили преди дни, а сега сигурно не знаят какво да очакват от шоуто в София.
Около 21. 00 ч. Siluet или Силует, не знам как предпочитат да бъде изписвано името им, са изпълнили добре сцената в голямата зала на клуба. Изпълнили са я не само защото са петима души, а са я изпълнили с присъствие и светлина. Трите дами в състава на бандата са лъчезарни, срещата с публика ги радва и това извиква усмивки и от другата страна. Песните им са с позитивни послания – любов, птички и цветя. Истински хипари. По някое време забиват и традиционния за репертоара си кавър на Led Zeppelin ("Whole Lotta Love”), като се включва и Стефан Веселинов от Saltriver, който е предоставил оригиналния Хамънд орган. Формацията е видяла много сцени, но у членовете на групата е останала онази симпатична свенливост, която се изписва на лицата им като дойде време за аплодисментите. Те нямат в редиците си новата Janis Joplin, но имат свой български почерк, който пази някакви традиции на българския рок, показва приемственост между поколенията.
Направо от Уудсток на сцената полазват 4-ма брадясали оригинали, Спокойствието, което излъчват типовете, балансира напрегнатостта на публиката, която няма търпение да започват. Гостите не носят носталгия по онова време, това е съвременен, модерен рок със саунд, повлиян от една отминала епоха. Рок, който иска и може да покаже на човека какво е забравил по пътя си към високотехнологичен живот. Знам, че ще прозвучи много пенсионерски, но това е флашбек към златните години на рока от 60-70-те, когато "рок" е не просто стил музикално течение, а революция, култура и състояние на духа.
Но рокът на Siena Rooot не е копие на ретро икони, не е римейк по някоя стара лента. В музиката им, изсвирена с внимание и бълваща уроци по музициране, има сайкъделик, има прогресив, има блус, има го мракът на Black Sabbath (Блек Сабат) и емоцията на The Doors. Всъщност, далечните препратки, които носи визията и маниера на пеене на вокалиста към Jim Morrison (The Doors), са бегли. Харизмата е нещо, което е просто бонус към ох, толкова 70-ския му силует на и прекрасния му глас, както и начина, по който го владее. Китаристът, а и основен двигател в бандата - KG West, не само ще играе по струните, но и ще шари пръсти по Хамънд органа.
Явно има нещо силно магнетично в шведите, защото когато са готови да стартират, никой в залата не чака покана да се приближи максимално близо до сцената. Дистанцията е скъсена и с първите тонове вече нищо не е същото – балончето с домашните проблеми, което виси над главата ми, изчезва, изпарява се и напрежението по повод понеделника – любим ден на трудещия се. Сет листът на групарите е подреден "щадящо", по схема бърза - по-бавна, малко инструментал, после пак вокална, но избухването с качването на номерата на песните е все по-голямо, а банерът зад бандата май започва да свети… или не, май е това е вълшебният прашец, който поръсват и разпръскват в енергийни полета. Улавя се и в концертния запис
Root Jam от 2011, където присъстват песни, които свириха и тук, като "Long Way From Home" и "Rasayana", но, разбира се, не е като на живо, когато ти се иска да си разкъсаш дрехите, ако не да си отвинтиш главата и да пуснеш това тяло да си иде… На "Shine" са поканени две от момичетата от Силует, за да пеят заедно и се получава добре.
Челният удар с тази банда не е безопасен – премазват те, хващат те за гърлото и те развъртат добре, хвърлят те и после пак те вдигат, за да те приземят в краката си и пак издигнат до небето така, както баща вдига бебето си на ръце високо горе…
Още под въздействието на преживяното, ще заключа, че това беше един различен концерт с особена атмосфера, концерт, който класирам за концерт на годината в България… или поне за първата половина на годината. Дано има още много, които да са толкова добри.
Нека да помним хубавото, което ни се случи, и, както колосът на титаничната мисъл Шахпазов пожела на Ивайло Александров – Хамиша на излизане от залата, нека той е безсмъртен. Нека!
Тогава може и да се сбъдне желанието на Siena Root да свирят отново у нас.
Шоуто на Siena Root в София - кандидат за концерт на годината
5357
Коментари