28 октомври – вечер в края на есенния месец, софийските улици са пълни с окапали листа и коварни плочки, запазили по глътка вода от снощния дъжд, колкото да те изплискат, стъпиш ли отгоре им.
Застудява. „Витошка” заприличва на „Шанз-Елизе”, София – на Париж. Съвсем бегло, но приликата си има конкретно име. И конкретно място.
Силви Вартан (Sylvie Vartan) бе обещала за зала 1 на НДК, София, концерт като за зала „Олимпия”, Париж. И го постигна – с присъщата си грация и величественост, и с помощта на публиката, дошла да види отново своята любимка - 19 години по-късно.
Първият концерт на френската звезда с български произход в родината бе отново през октомври, една година след съдбоносната 1989. Тогава тя разплака всички с изпълнението си на „Облаче ле, бяло”, затова не бе изненадващо, че концертът започна с тази песен и този път.
Силви пее с вълнение в гласа си, защото – както обяснява по-късно – българските песни винаги я трогват и вълнуват. Вокалистката е в стилна черна рокля, с ореола на русите си коси, силна, елегантна, топла. От толкова години на сцената, тя я владее до съвършенство, прекарва интелигентно и същевременно емоционално пътя си през нея и към сърцата на публиката.
А публиката затаява дъх, докато се наслаждава на специфичния й глас, повел я на разходката във времето – от 60-е години до днес – чуваме най-големите й хитове: „Je n’aime encore que toi”, „La plus belle pour aller danser”, „2' 35 de bonheur”, „La Maritza”, „Mon père”, „L'amour c'est comme les bateaux”, посветения на нейната дъщеря „Darina”, „Nicolas”, „Par amour, par pitié”...
Ясно че, че това ще е концерт, различен от всички други в турнето – към „Облаче ле, бяло” се присъединяват „Гърди си с рози накичи” и „Хубава си, моя горо” – изпята чудесно от всички в залата въпреки краткото объркване кой ред колко пъти се повтаря и кога.
От новия албум на певицата „Toute peine confonduе” чуваме едноименното парче (за което е любопитно да отбележим, че в написването му участва бившият басист на емблематичните френски прогресари Магма (Magma) Яник Топ (Jannick Top), „Je chante le blues” (написано от Карла Бруни (Carla Bruni), преди известна повече като манекенка, по-малко като певица и композитор, а по настоящем прочута съпруга на френския президент Никола Серкози) и кавъра на хита на Серж Лама (Serge Lama) от 1973 „La chanteuse a vingt ans” – умело преработен и толкова удачен като текст – певицата, която стъпи ли на сцената, отново е 20-годишна звезда...
В изкусната плетеница на спектакъла, продължил над два часа с кратък антракт, се вплетоха и англоезичните „Ebony & Ivory” на Пол Макартни (Paul McCartney), „Imagine” на Джон Ленън (John Lennon) и „Gone, Gone, Gone” на Робърт Плант и Алисън Краус (Robert Plant & Alison Krauss), по време на което презентира сплотения си и не по-малко артистичен бенд.
За финал – аплодисменти, цветя и отново „Облаче ле, бяло”. Това е Силви – многопластова, емоционална, изненадваща. Способна да омагьоса публиката си и да държи вниманието й приковано в себе си всяка една минута. Да пее за любов и да се раздава с любов, за да прозвучи толкова естествено и истински нейното „И аз ви обичам!” Да побере в сърцето си България и Франция, за да се просълзява на „Хубава си, моя горо” и да запали в София парижките светлини.
Всъщност просто да ни накара да се чувстваме добре.
Потопи се в атмосферата на събитието със снимките на Елена Ненкова в рубриката ни "Галерии".
Коментари