Sinead O Connor в България: камерно

Шънейд О'Конър (Sinead O'Connor) се появи с двама музиканти на сцената на зала 1 в НДК към 20. 30 снощи.

Видимо напълняла и с шарена рокличка, все едно, а може би наистина, идваща от дълбоката ирландска провинция. Акустичният концерт, на който станахме свидетели, мина естествено, монотонно и не звездно.

Въпросът беше в това, че на изпълнението й може да се погледне от два различни ъгъла.

Когато чуеш името Шънейд О'Конър, неизменно се сещаш за онзи умопомрачителен кавър на Принс от преди точно 20 години - "Nothing Compares 2U", изпят с глас и по начин, който трудно се забравя. Разбира се, преди и след това тя е изпяла куп други парчета, но това извънземно изпълнение е върхът на цялата й кариера... Бръснатата глава, онова скандално късане на снимката на папата, метафизичният албум "Universal Mother", бунтарството...

На сцената на НДК нямаше и следа от това... С изключение на два-три опита, Шънейд не "викна" нито веднъж на публиката. Винаги ми е допадало това, че с някои изпяти  от нея ноти може да те закове на място. Адска сила. Не е да кажеш, че е за загубила гласа си 20 години по-късно, имаше си го, усещаше се, но... правилата на акустичния концерт бяха следвани стриктно. Тихо пеене, шептене, истории за религия, истории предимно за жени, колко нечестен е животът във Великобритания, мелодии, посветени на майката на вокалистката,  на брат й, на синовете и дъщерите й, на приятелите на синовете и дъщерите й, на техните приятели...  С китарата - тихо и без напрягане, с грешки, непристорени сълзи и остроумни забележки, приети добре от публиката, макар ирландският акцент да правеше трудно разбирането на повечето думи...

Всъщност, Шънейд, макар и в наедряло тяло, си е останала едно малко момиче, което те кара да го слушаш каквото и да пее, захвърлило бунта в гласа и поведението, но останал в текстовете на песните, които приличат на ирландко кънтри, изпяти лежерно и с някъкво неподправено мъжество, смело и сякаш у дома сред приятели. Присъстващите, естествено, реагираха на онези песни, които познаваха - като "The Emperor's New Clothes" (от може би най-популярния й албум "I Don't Want What I Haven't Got") например, но добре просрещнаха и новате й композиции "Reason With Me" и "Wolf Is Getting Married" от нейния чист нов проект - "Home". Именно от България стартира обиколката на О' Конър по неговото представяне.  

Чаровно е да видиш как един изпълнител се чувства като у дома си на сцената... И въпреки че според мен интимност между нея и публиката не се получи, към края на концерта присъстващите все пак се приближиха на крака близо до сцената като да провидят там ли е онова момиче с ледения глас и бръсната глава от преди 20-а години.

Защото, мисля си аз, много, много често гледаме и слушаме артиста на сцената в размита времева ситуация, с различни очи и уши. Слушаме го с усмивка и в захлас в чест на онова силно и вълнуващо минало и сегашното време, слети ведно... Тази възможност на публиката да превръща, променя в това да чува каквото си пожелае, и да е неподвластна на времето, е загадъчно чудо. Тъй като, да си признаем, трябва да си леко особен, за да слушаш и разбираш точно Шънейд О'Конър. Трябва да си голям...

Тази голяма публика помогна на Шънейд миналата вечер.  Снимки на Боян Христов от концерта - в секцията "Галерии".