Като актриса Скарлет Йохансон неизменно печели критическото одобрение, това обаче не може да се твърди за певческите й изяви.
Дебютният й албум "Anywhere I Lay My Head", колекция кавъри върху Том Уейтс, бе определен от повечето музикални издания като бледа, самодейна направа.
"Гласът на Йохансон е напълно безинтересен и неуверен, тя е нещо като бледо подобие на Мерилин Менсън, изгубен в звукова мъгла”, пише авторитетното издание „Ролинг Стоун” и дава на албума й 2,5 по петобалната система.
Британското „Моджо” пък го определя като „претенциозен и последствен”, добавяйки, че решението албумът да започне с инструментал едва ли говори добре за вокалната увереност на актрисата.
„Вашингтон пост” твърди, че можеш да изслушаш 45-минутното CD без схванеш за какво става въпрос.
"Anywhere I Lay My Head" съдържа 11 композиции – всички те кавъри на Уейтс, с изключение на една авторска. Две от пачретата включват Дейвди Боуи като беквокал, а видеото към една от песните "Falling Down" е заснето от режисьора на „Капоти” Бенет Милър, отличен с „Оскар”.
"Anywhere I Lay My Head" не е първият вокален опит на Йохансон, през 2006 нейно изпълнение на "Summertime" на Гершуин бе включено в издадения с благотворителна цел албум "Unexpected Dreams: Songs from the Stars"
Скарлет е пяла и на живо на калифорнийския фестивал „Коачела” с групата Джизъс енд Мери Чейн.
Последната муза на Уди Алън не е единствена в дългия списък актриси, изкушени от музикалното поприще: Линдзи Лоън, Мини Драйвър, Мила Йовович, Джулиет Луис и Тиа Карере, която впрочем бе номинирана за „Грами”.
Коментари