Четвъртък вечер.
Фенове, медии, приятели и сподвижници изпълниха столичния Sofia Live Club, за да се насладят на едно събитие, обещаващо силен емоционален заряд, качествена музика и свежи изпълнители. Всичко необходимо за доброто настроение се изразяваше във весела компания и чаша старо отлежало, а за приятната атмосфера, носеща етикета на фънки звученето, щяха да се погрижат музикантите от група Фрий Стайл (Free Style).
Бандата се сформира в Пловдив през далечната 2000, като идейното й зараждане е твърде вероятно да води началото си още от 90-те години на стария век. На трибуната на Sofia Live Club музикантите гостуваха за презентацията на своя дебютен албум "No Time To Play", плод на усърден труд и вдъхновение, датиращи от дните на аудиокасетките. Към днешна дата, и на дигитален носител, момчетата определят стила си на свирене като фънк, соул, хип-хоп, ар-ен-би и ейсид джаз (acid jazz), като единият от вокалистите, Борислав Димитров (Bobo), допринася значително и за леките реге мотиви в творчеството на групата с емблематичните си глас и визия.
Нещо важно. При тези момчета няма игра, но правилата се знаят от всички... без да се спазват, защото го раздават свободен стил. (Поправете ме, ако съм прав;) В ретроспекция формацията може да се похвали с многобройни фестивални и клубни изяви, както в страната, така и в чужбина. През 2004 взима участие в "БГ таланти"– конкурс, организиран от БГ Радио, където грабва наградата на журито с песента "Когато тя желае", изпълнявана от Виделина Мирчева, която се оттегля от състава през 2010. MySound.bg успя да хване в крачка Росен Кукошаров (втори вокалист на групата), който с охота прие да отговори на няколкото въпроса, които предварително бяхме подготвили:
Опитвате ли се да предадете някакво послание чрез песните си на хората, които ви слушат, или на този етап залагате повече на мелодичноста и тяхната ритмичност?
P.К.: Сто процента залагаме и на двете. Не поставяме нещата на първо и второ място или нещо да е с предимство пред друго. По-скоро гледаме да направим една хубава симбиоза между двете, както по принцип според мен би трябвало да се прави музика.
Само двамата с Бобо ли пишете текстовете или получавате някаква подкрепа и от останалите членове на групата? Допитвате ли се?
Р.К.: И двамата имаме добър опит в тази сфера, пишем активно за себе си и на български, и на английски. Бандата е оставила това в наши ръце.
Разбрахме, че съществува дуализъм между теб и Бобо и ти не използваш друг език освен английски. Така ли е?
Р.К.: В бандата съществува дуализъм, но не и в смисъл на някакъв конфликт. Напротив. Това е колоритност и богатство. Тоест, един вид градивно допълване. Точно така! Много добре го каза. И не че не признавам друг език освен английския, просто от бандата са ми забранили да пея на български, защото не мога да казвам "р". (смее се)
Едно последно питане. Имате ли някакви планове за близкото бъдеще? Кога и къде ще можем да ви видим и естествено да ви чуем отново?
Р.К.: За момента сме се концентрирали изцяло върху представянето на албума. Това засега е всичко, което искаме да направим и както каза Ачо, единият от китаристите, " да се отървем от това нещо", в най-добрия смисъл на думата.
Ние благодарим на Росен и на останалите за отделеното време и преминаваме към премиерната вечер.
Преди нейното начало, на новодошлите се предлагаше избор от чаша бяло или червено вино, а всеки закупен билет осигуряваше "No Time To Play" като бонус към него. Албумът съдържа десет песни, една от които ремикс.
1. No Time To Play
2. Бъди щастлива
3. No Longer Lost
4. Секс до сутринта (16+)
5. Няма лесно
6. Take A Break
7. Sex Story (18+)
8. Feeling High (Feat. Videlina Mircheva)
9. Красиви неща (Feat. Videlina Mircheva)
10. Красиви неща (Mr. Moon Remix)
Около 22.30 ч. се забеляза раздвижване. Последва бърз саундчек на инструментите и формацията се появи в целия си блясък пред медийния обектив. Приветствани с бурни овации, музикантите стартираха с "No Time To Play", която звучи сякаш я слушаш на запис. Никакво колебание от страна на Росен Кукошаров – вокалистът просто лее песните. What’s next? – пита Bobo (Борислав Димитров) и сам си отговаря: Time for sex! Подхващат "Секс до сутринта", която е по-лекият вариант по темата от "Sex Story". Както виждаш, хората не си играят. Групата изпълни още "Бъди щастлива" и "Живее ми се", но репертоарът й не свършва дотук. След поредната аплодирана песен Bobo отново влиза с реплика: "Пийте си питиетата, носете си новите дрехи, живейте си живота и да не ви пука кой какво ви казва!" Още преди да е запял, събралото се множество отпред реагира шумно на познатия рефрен. "...Пороци. Аз знам, че трябва да бъда по-внимателен със тях. Пороци. На ваш’та атака аз не издържах..."
Едно от парчетата изпъкна осезаемо пред останалите и, лично за мен, бе кулминация на вечерта. Така и не разбрах заглавието, но какво изпълнение само! Песента бе наситена с толкова много страст, че чувството, намерило музикалното си превъплъщение, бликаше отвсякъде. Така значимо го направи преди всичко силното съпреживяване, подбудено от дълбокия лиричен смисъл. Да затворим очи и просто да слушаме музиката... и да се помолим за още музика. По-точно едва ли би могло да се каже! Впечатляващо!
Фрий Стайл зарадваха феновете на регето със "Something Like Reggae", навяваща топлия полъх на лятото, което сега ти се струва толкова далеч. В самия край на веселбата развоят на събитията остро промени посоката си, но само към по-положителни величини. Настроението изведнъж ескалира и пространството пред сцената се изпълни с танцови движения. Сякаш от нищото градусът се вдигна на подобаващо ниво. С много овации и силен глас групата бе върната за бис. Това не беше предвидено. "Не се мислим за Лили Иванова, ама... Така "No Time To Play" прозвуча за финала партито, с което се ознаменува една повратна точка от развитието на Фрий Стайл.
Те нямат популярността на видни звезди, но това далеч не значи, че музикалната им култура не е узряла. Предвид парчетата, които ни представиха, уверено можем да кажем, че седмината засенчват една солидна част от музикалния мейнстрийм в страната. Стискаме им палци всичко да върви гладко, защото талантът е редно да се поощрява, а на хора като тях трябва да се дава тласък. Големи свежари са и, разбира се, правят прекрасна музика. Довечера се връщат в Пловдив и свирят в клуб "Петното на Роршах".
Не ги пропускай, майна!
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари