"Страст: Неаполитанската песен" (Passione) e завладяващ филм за неподражаемите неаполитански песни, духа и културата на Неапол, в който участват едни от най-добрите италиански певци и музиканти.
Продукцията на режисьора Джон Туртуро ще бъде показана като част от "Киномания" 2010 във филмотечно кино "Одеон" от 19.30 ч. днес, в Дом на киното, София, от 21.00 ч. (23 ноември) и в кино "Люмиер" от 19.30 на 26 ноември.
Едновременно любовна поема, посветена на Неапол, и отдаване на почит към популярната музика, която блика по улиците и кварталите на този очарователен и сложен град, кипящият от енергия "Страст: Неаполитанската песен" съчетава архивни кадри и впечатляващи музикални изпълнения, за да изследва дълбокото културно наследство. Неапол е виждал какво ли не: земетресения, вулканични изригвания, нашествия, престъпления, бедност, корупция и немара и в същото време е извор на музика, която говори за любовта, загубата, секса, ревността, емиграцията, социалните протести, раждането и смъртта.
Самите песни са пропити от противоречия и ирония, но носят силна виталност, която отразява енергията на метрополиса. Туртуро започва със среща с трима прошарени ветерани от звукозаписната индустрия, които размишляват върху характеристиките на неаполитанската музика, и ни отвежда на музикално пътешествие из малките улички и площадите, плажовете и студиата в града, за да ни представи млади и стари, аматьори и професионалисти, изпълняващи разнообразна и еклектична смесица от песни. Старите майстори Серджо Бруни, Масимо Раниери и Рената Каразони се появяват редом до съвременни творци като М’Барка Бен Талеб и Джеймс Сенесе. Италианските корени на режисьора и любовта му към страната придават на филма допълнителна сила. Лентата редува носталгични спомени и възстановки, като използва спалните, парапетите и замъците на града и поставя музикантите на улиците и пиаците, докато разглежда пълния спектър на популярната фолклорна музика от неаполитанските мелодрами до съвременните видеоклипове. Всяка песен носи свои повествователни асоциации, а един от най-интересните аспекти на филма е съвременното американско влияние върху музиката.
Децата, заченати от американски войници по време на войната, са израснали в Неапол и сега дават своя отличителен звук на този изумителен град, през който са минали множество култури, оставяйки своето наследство, обяснява в анонса Пиърс Хандлинг.
Монтаж: Симона Паги
Оператор: Марко Понтекорво
По: Карло Макитела
Продукция на: SKYDANCERS/Squeezed Heart
Световен разпространител: Beta Cinema
Сценарист: Джон Туртуро и Федерико Вакалебре
Продуцент: Алесандра Ачиаи, Карло Макитела и Джорджо Малиуло
В ролите: Джон Туртуро, Спака-Неаполис 55, Авион Травел, Мизия, Пиетра Монтекорвино, Масимо Раниери, Лина Састри, М’Барка Бен Талеб, Дженаро Козмо Парлато, Пепе Бара, Анджела Луче, Макс Казела, Раис, Джеймс Сенесе, Фаусто Чилияно, Фиорело, Фиоренца Калоджеро, Даниела Фиорентино, Лорена Тамаджо, Енцо Авитабиле и изпълнения на Мина и Пино Даниеле.
Език: английски, италиански
Превод: с български субтитри
Жанр: музикален
Италия/САЩ, 2010, 91'
За феновете на кубинските ритми и джаза пък е филмът "Чико и Рита" (Chico y Rita), който предстои да бъде представен в Дом на киното от 21 часа довечера и в кино "Люмиер" от 2.30 ч. на 28 ноември.
Чудесни анимациони кадри отвеждат зрителите в Куба през 1948, където млад джаз пианист на име Чико и приятелката му Рита - очарователна певица с необикновен глас, се превръщат в любимци не само на местната публика.
Едновременно с любовта, музиката ги обединява в пътуването им през традицията на латино-баладата и болерото. Двойката тръгва от Хавана, през Ню Йорк, Париж, Холивуд и Лас Вегас и се сблъсква с много странности по пътя си, но успява да пробие успешно на американска сцена, при това в златната епоха на бибопа - 40-е години на XX век.
Първата пълнометражна анимация за джаза, вдъхновена от живота на великия кубински пианист Бебо Валдес, в която персонажи са и Чарли Паркър и Дизи Гилеспи.
Език: испански
Превод: с български субтитри
Жанр: анимация, музикален
Испания/Великобритания, 2010, 93'
Режисьор Фернандо Труеба, Хавиер Марискал и Тоно Ерандо
Коментари