Коледно настроение заля ценителите на истинския джаз в зала 1 снощи.
Оркестърът на Глен Милър гостува за втори път в столицата, а залата отново бе препълнена. Музикантите започнаха програмата с "Moonlight Serenade", след веселото настроение, което създадоха The Smugglers Collective.
Диригентът Уил Салдън се обръщаше към публиката в класическото си амплоа на шоумен от времето на сухия режим. "Добър вечер, дами и господа. Тази вечер концертът ще бъде в две части от по петдесет и пет минути. Ще свирим не само песни на Глен Милър, но и от нашия албум "Evergreens And Swing", както и коледни песни.
След страхотното "Take The A Train", оркестърът отдаде почит първо на Томи Дорси със "Song Of India" по аранжимент на руския композитор Корсаков, а след това и на Били Мей. Известният тромпетист, аранжор и композитор, който е свирил в оригиналния оркестър на Глен Милър, по-късно основава и собствен бенд. Нататък музикантите представиха аранжимент на невероятната песен "All Of Me" и известната "Chatanooga Choo Choo".
Последваха няколко коледни песни, които засилиха топлото, еуфорично чувство, настъпващо с приближаващите празници, а след това настъпи суинг вълна от поредица песни на Глен Милър – "Pennsylvania 65000", "American Petrol" и "People Like You Аnd Me" точно преди края на първата част.
20 минути антракт.
Бендът продължи с "Orange Colored Sky", "A String Of Pearls" и "I’ll Never Smile Again", а точно след тази безценна поредица дойде ред и на "Sing Sing Sing", по време на която пиеса публиката избухна на надъхващото соло на барабаниста. Подобно машина на времето, той успя да пренесе всички в някое опушено спийкизи (speakeasy; нелегални заведения по времето на прохибицията в САЩ).
Последваха няколко коледни песни – "Silent Night", "Joy To The World", и... отново се прехвърлихме на вълните на Глен Милър с "Under Тhe Apple Tree".
Бендcът пак подхвана "Moonlight Serenade", а Уил Салдън вметна, че щом чуваме тази мелодия отново, означава, че е дошъл краят на концерта.
Колко стилно!
Както и цялото шоу, което правиха музикантите цялата вечер. Хореографията бе безкрайно забавна, но много фина, без въобще да нарушава ритъма на музиката.
Тъй като публиката не искаше да пусне гостите без бис, те изсвириха финално "(I’m Dreaming Of) A White Christmas", а навън снегът бавно покриваше притихналия град.
Коментари