Музиканти, шоумени, разказвачи, легенди.
Това са Зона Ц! Джаз гиганти, които разпъват сетивата на истинските меломани от средата на 90-е години. До днес!
Направиха го отново и снощи в "Суингин хол" (Swingin’ Hall). Столичният клуб бе пълен с чужденци. Родни джаз ценители. Но и немлъкващи простаци. Нямам право обаче да критикувам.
Намирам се между гледащия ме от стената мой приятел, вече покойния Едмонд Демирджиян, и обложката на Jazz Focus ’65. Разбирам, че съм във взривоопасна зона. И още - че наистина във всеки тон има смисъл..... така казват за джаза.
А той започна с качването, не! - с извисяването на музикантите на сцената.
Бяхме потопени в невиждано фюжън измерение, граничещо с шизофрения. Веселин Веселинов-Еко, Стоян Янкулов-Стунджи и г-н Васил Пармаков - Пармакозавър (на снимката), ни упоиха по собствен начин с микс от джаз, блус, фънк, латино ритми, етно и какво ли още не.
Чухме класиките "Zeybek" от албума "Live in Bansco ‘99" и "Huanamaria" от емблематичния дебют "The Human Factor" (1996). Ах, защо го нямаше и Владимир Кърпаров (саксофон) - това щеше да е дяволска свръхдоза джаз.
Запазили небрежността и енергията на момчешки порив (всичко ми напомняше на албума на Стенли Кларк (Stanley Clarke) – "School Days"), тримата заличиха границите между стиловете и заведоха публиката на околосветско пътешествие с неопределени спирки. Но липсваха млади пътници.... Защо? Пускам Zone C и Michael Schiefel – Beat Street и притъпявам сериозните мисли.
Правя си густото, както казва Васил Пармаков.
И вие можете да го направите.
Всеки вторник в "Суингин хол".
Коментари